Андрей първоначално бил ученик на Йоан Кръстител и от него приел християнството, но щом той посочил Христа, Андрей оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден казал на брат си Петър, че е намерил Месия, който може да последва. Двамата братя продължили предишния си живот, те били рибари на Галилейско море, но един ден Христос минал оттам и ги призовал да Му служат. Те изоставили живота си и станали негови апостоли. Андрей е бил рамо до рамо до Христос в прословутата сцена с нахранване на народа с пет хляба и две риби.
Православните християни го смятат за свой покровител, тъй като неговото дело е точно по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На преклонна възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 ученици на Христос, за пръв епископ. Това става в гр. Византион, по-късно Костантинопол. От тази църква се раждат Българската, Руската, Сръбката и Румънската църква. Затова и по нашите земи той е особено тачен.
На края на земния си път, прекаран в проповед и покръстване, Андрей пристигнал в гр. Патра, където царувал Егеат, римски управител, а в Рим по това време управлявал жестокият Нерон. Егеат се ядосал на новото учение, още повече, че брат му и жена му също били привлечени в него. Заловил Андрей, измъчвал го и разпитвал, само и само да се отрече, не се посвенил от преклонната му възраст. Накрая го разпънал на кръст с формата на Х, наречен по- късно Андреев кръст. Лично Андрей избрал този кръст да се разграничи от Христовия, помолил се да изпита неговото страдание и да се слее по този начин с Бога. Мощите на св. Андрей първо били в Константинопол, но при превземането му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.
Според народните вярвания, от този ден нощите започват да се смаляват и дните да нарастват, наедряват. Затова и в някои райони на страната празникът е наричан Едреевден. Ден, в който слънцето помръдва “както пиле в яйце”, т.е. по малко денят се увеличава колкото просено зърно. Макар и нищожно малка, надеждата за светлина внася ведрина и щастие в душите на хората.
По стара българска традиция, в навечерието преди празника или в ранното утро на Андреевден, жената в семейството вари фасул, леща, жито, царевица, овес или ечемик. Според вярванията, посевите ще наедреят и годината ще е плодородна, ако традицията се спази и всички в къщата ядат на този ден вариво.
Младите булки взимат наедряло варено зърно и го хвърлят в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения, а невестите да едреят със здрави рожби.
В някои части на страната съществува поверието, че св. Андрей надвил в борба мечка и я впрегнал в ралото си и с нейна помощ изорал цяла нива. Затова българите наричат този ден и "Мечкинден", а св. Андрей - господар на мечките.
Легендата разказва още, че св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон!”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
На Андреевден не се захваща къщна работа и не се пере.
Друга легенда за св. Андрей разказва една много красива приказка.
На един мъж починала жена му, с която имал едно момиченце, а той се оженил за друга, която родила също момиче. Но мащехата ненавиждала завареното дете и всякак се опитвала да се отърве от него. Един ден му дала сноп черна вълна, изгонила го в гората и казала, докато не изтъче влакно с бял цвят, да не се връща. Останало само детето и заплакало от мъка и студ. Тогава в гората се явил благ старец, който поискал да разкаже защо плаче, това и сторило детето. Старецът казал: „Не се бой, наметни се с вълната и се прибери вкъщи”. Мащехата отворила вратата и видяла чудо – пред нея стояло златно момиче, което сияело като бял ден. Разбрала тя защо станало така и пратила своята дъщеря в гората. Старецът пак се явил и пак попитал, какво прави детето там. Тя се сопнала с думите: „Тебе чакам, да ме позлатиш”. Той заръчал да се прибере вкъщи. Мащехата отворила вратата и що да види – пред нея стояла черна мечка.
