Бариерите и границите, които са възпрепятствали свободното движение и израстване на международната поща, най-сетне са съборени. Така тази дата се превръща и в Световен ден на пощите.
Броят на страните членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Всемирен пощенски съюз през 1878 г.
На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.
Първият известен пощенски документ, намерен в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това време пощенските услуги съществували в почти всички континенти, поети от куриери, обслужващи крале и императори. С течение на времето, религиозни ордени и университети прибавят свои собствени системи за обмен на новини и информация. Специални станции са създадени по маршрутите на куриерите, за да се ускори доставката на дълги разстояния.
През 17 и 18 век, размяната на поща между държавите е уреждана до голяма степен от двустранни пощенски споразумения. Но от 19 век мрежата от споразумения става толкова сложна, че започва да пречи на бързо развиващите се търговия и търговски сектори. Опростяване и ред били необходими в международните пощенски услуги.
Процесът започва от националните пощенски реформи. Най- забележителната от тях възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат. Уеднаквяват се цените за всички писма с определено тегло, независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил става известен и с въвеждането на първата в света пощенска марка.
През 1863 г. директорът на пощата на САЩ Монтгомъри Блеър свиква конференция в Париж. Делегати от 15 европейски и американски държави се срещат и успяват да определят редица общи принципи за взаимни споразумения. Но кръгозорът на техните решения е ограничен и те не са могли да уредят международно пощенско споразумение.
Тази задача е поставена на Хайнрих фон Щефан, старши пощенски служител на Северната Германска Конфедерация. Той изготвя план за международен пощенски съюз, и по негово предложение, швейцарското правителство свиква международна конференция в Берн на 15 септември 1874 г. В нея вземат участие представители от 22 държави.
На 1 юли 1948 година Световният пощенски съюз получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните членки на съюза са 190, с над 700 000 пощенски служби. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област.
Световната пощенска конвенция от 1874 г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба.
