45,6 % от анкетираните смятат, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но трябва се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години.
„От тази атестация зависи продължаването на договора. Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата“, пише в писмото с Петров. 1/5 от анкетираните смятат, че директорите трябва да имат само един мандат, а 33,9% - два.
Според 26,6% от участниците в проучването смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж, което е сегашната практика, са достатъчни. Доминира и мнението /34,7 %/, че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смятат, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител. 61,6 % от респондентите смятат, че висше педагогическо образование - магистър, е достатъчно за кандидат-директорите. 1/3 на пък смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалността "Управление на образованието". По-малко от половината от анкетираните пък смятат, че директорите трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция. Според около 80% от отговорилите, представителните синдикати трябва да участват в комисиите за назначаване на директори. 82,5% от респондентите допускат, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции.
"Резултатите от това национално проучване, направено сред над 8000 респонденти, показват недвусмислено, че политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции категорично не е достатъчно ефективна и трябва да се промени и развие в интерес на по-доброто образование за нашите деца и ученици", заявяват от Синдиката "Образование".
