Последните данни на Евростат, според които през 2024 г. в ЕС са генерирани 57,9 млн. тона хранителни отпадъци, или средно около 129 килограма на човек. Разликата спрямо предходната година не е съществена.
Темата е още по-актуална на фона на Рамковата директива за отпадъците на ЕС. Заложените в нея цели до 2030 г. са намаляване на хранителните отпадъци с 10 процента в производството и преработката и с 30 процента в търговията, ресторантьорството, услугите за хранене и домакинствата.
През 2025 г. Българската хранителна банка е спасила от разхищение 486 110 килограма храна на стойност над 2 млн. евро. Продуктите са достигнали до 87 941 нуждаещи се в страната чрез партньорство с 325 организации и социални услуги.
Само през първите девет месеца на 2026 г. спасената храна е 468 238 килограма на стойност 1 976 263 евро. Количеството е с над 28 процента повече спрямо същия период на миналата година.
Данни за навиците на българските домакинства представи Христина Николова, директор „Количествени проучвания“ в Ipsos България. Национално представителното проучване е проведено по поръчка на „Фантастико груп“ и със съдействието на Българската хранителна банка. В него са участвали 1000 респонденти на възраст между 18 и 65 години чрез онлайн и лични интервюта в периода от 21 септември до 2 октомври 2026 г.
Изследването проследява целия път на храната – от планирането и покупките до съхранението, приготвянето и консумацията. Според Николова зад разхищението често стоят поредица от малки ежедневни действия, а разбирането им е ключово за намирането на работещи решения.
Данните показват, че 51 процента от домакинствата са изхвърлили храна през последните 30 дни, а 25 процента го правят поне веднъж седмично. Същевременно 63 процента от анкетираните се опитват активно да намалят количеството изхвърлена храна.
Най-честата посочена причина за изхвърляне е развалянето на продуктите – 49 процента. Следват приготвянето на прекалено големи количества – 33 процента, неконсумирането на храната навреме – 30 процента, и забравянето ѝ – 26 процента.
Проучването отчита и неразбиране на разликата между обозначенията „най-добър до“ и „годен до“. Според 38 процента от анкетираните продуктът не трябва да се консумира след датата „най-добър до“. Само 36 процента разбират, че след нея той често може да бъде безопасен за консумация, макар качеството му да се промени. /Novini.bg
