Според народните вярвания, Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Затова след Гергьовден се наемат новитеработници - овчари, чираци, ратаи, и започва да кипи усилен труд, а на Димитровден се разпускат.Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.
Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се цапватбузките на децата за здраве.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.
На вече разлистено дърво на Гергьовден се връзват люлки и се люлеят на тях. Вярва се, че така се пренася растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата. Тъй като на люлките се люлеят предимно млади моми и ергени, песни и закачки не липсват. Техните песни и припевки имат любовен и весел характер.
В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво.
