Овдовяла на млади години, тя останала сама с тригодишния си син Кирик. Тя кръстила своя син веднага след рождението му, а когато станал на три години, го научила на вяра и молитва.
Когато настанало гонението на християните и в Ликаонската област по времето на Диоклетиан, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Тогава управителят отнел сина ѝ и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.
Озлобеният властник блъснал детето от своето високо седалище и малкият Кирик паднал, удряйки главичката си по каменните стъпала. Кръвта му обагрила мястото и невинната му душа се предала Богу. Виждайки как синът ѝ пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и ги погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики, показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество.
Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Владимир е най-малкия син на княз Светослав от неговата икономка Малуша. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето.
Княз Владимир е покръстителят на Киевска Рус. През 988, след като превзема град Херсон в Крим, Владимир сключва съюз с Византийската империя. Той получил за жена сестрата на император Василий II Анна и приел християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, той разрушил езическите паметници, покръстил жителите във водите на река Днепър и основал нови православни църкви и манастири.
Преданието говори, че князът бил езичник и ослепял преди кръщението си. Но след като приел светото кръщение, прогледнал. Тогава започнало руското всенародно кръщение. Разрушавали се езическите капища и се строели християнски храмове.
Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав.
