Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите, и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
Днешният празник попада в т.н. „мръсни дни“. Поради тази причина част от обичаите се доближават до тези на Бъдни вечер и Коледа. Останалите ритуали са свързани с новото начало.
Вечерта преди Васольовден е известна като „Втора кадена вечер“ и празничната трапеза се прекадява, както на Бъдни вечер. Най-възрастната жена в семейството отива до огнището и „кани“ Васил на вечеря през комина.
Празничната трапеза на днешния празник наподобява тази на Бъдни вечер, но има някои същствени разлики. Задължително трябва да има баница, погача и ястие от свинско месо.
Баницата е различна в различните краища на България, но задължително е с късмети.
Питката трябва да бъде голяма, прясна и направена специално за празника. В някои райони в питката се слага пара, а на други места изобщо не се прави пита, а само баница.
На трапезата задължително присъстват ястия със свинско месо, обикновено пача. Това е единственият празник, на който се приготвя свинско месо по традиция.
Тъй като Васильовден бележи началото на новата година, на днешния празник се правят предсказания и гадания, свързани със здравето и благополучието през новата година.
В огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на различните членове на семейството и се гледа коя пъпка ще подскочи най-високо – смята се, че този човек ще е много здрав през годината.
На някои места в огнището се нареждат 12 люспи от кромид лук, които се наричат на 12-те месеца от годината. Във всяка се посипва малко сол, а на сутринта се гледа солта в коя люспа се е стопила. Това означава, че този месец ще бъде дъждовен.
Има гадания, свързани с женитби. В някои райони и жените, и мъжете запазват първия залък от баницата и го слагат под възглавницата си. Вярва се, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.
Друг обичай е момите да стават рано сутрин и да шетат из къщата – първото мъжко име, което чуят, ще бъде името на бъдещия им съпруг.
Другият важен обичай на празника е Ладуване, който също е гадаене за женитба. Обичаят е съпроводен от песни и хора, а всички млади мъже и жени, които още нямат брак, пускат китки или пръстени в менче с вода. Възрастна жена или дете ги изважда и нарича на всеки какъв партньор ще му се падне. При потапянето и изваждането се пеят специални песни.
