Евлампий бил християнин - по вяра и по дела. Той се криел заедно с други християни. Веднъж те го изпратили в града, за да купи хляб, и незабелязано от никого, да го донесе в пустинята. Когато пристигнал в Никомидия, той видял закован върху градските врати царски указ, написан върху пергамент, който повелявал да се избиват християните. Юношата прочел указа и се надсмял над това безумно разпореждане на царя. Стражата веднага го заловила, вързали го и го изправили пред неправедния съд. Тато видял младия и красив юноша, съдията опитал с лукави думи да го съблазнява и да го накара да се поклони на идолите, но младежът отказал.
Тогава съдията заповядал да го подложат на жестоки мъчения. Неговата сестра - девойка на име Евлампия - щом чула, че брат ѝ страда за Христа, побързала да дойде на мястото на мъчението. Тя застанала до брат си и смело заявила, че също е християнка и е готова да се пожертва в името на Спасителя заедно със своя брат. Мъчителят им се удивил на нейната смелост и заповядал да я бият жестоко.
Заради вярата си двамата били жестоко изтезавани - Евлампий бил ослепен, а после заедно със сестра му били хвърлени в огнена пещ. Мъченичеството им завършило, когато отсекли главите им пред очите на целия град.
Преп. Теофил Изповедник от малък бел кръстен в Христа и от малък усещал Божията благодат. Един ден известен духовник пристигнал в града, където живеел малкият Теофил и започнал да говори за Господ и неговото Царство. Впечатлен от думите на свещеника, младежът го последвал,а преп. Стефан го уредил да бъде подстриган за монах в един близък манастир.
Минали много години, императорът отново подгонил християните. Заповядал на войниците да горят свещените книги и всички икони. Вече на възраст преп. Теофил, смело се изправил пред гонителите и се борил за вярата, заради което бил подложен на много изтезания. Въпреки това той успял да убеди главнокомандващия на войската да не унищожават светините.
На този ден Църквата почита и светите 26 монаси от българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора. Те пострадали за православната си и затова ги почитаме като преподобномъченици. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите.
Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир.
Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома с още 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула, а останалите се скрили из планинските пещери около манастира. Кръстоносците нахлули в светата обител и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците.
От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта. През 1873 г. зографските монаси издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици.
