Архиепископът на Антиохия събрал 8 епископи, сред които епископ Нон, известен с високата си мъдрост и с праведния си живот. Той започнал да поучава хората около храма, когато покрай тях минала Пелагия, известна в Антиохия със своята красота и лекомислие – известна и като блудница.
Тя с гордост гледала наоколо, обкръжена от тълпа млади жени и мъже. Всички били разкошно облечени. Но тя се отличавала от тях по чар и накит. Косата й била украсена със злато и скъпоценни камъни. Вратът ѝ бил открит. Когато минавала, въздухът се изпълвал с благоухание от парфюмите ѝ. Нямало в Антиохия по-красива жена от нея. Всички останали възхитени от нея, само епископ Нон се разплакал заради грешната ѝ душа.
През нощта епископът сънувал странен сън – черна гълъбица, покрита с нечистотии и смрад. Той я хванал и я хвърлил във вода, намираща се в притвора на църквата, и тя излетяла чиста и бяла като сняг.
На другия ден след божествената служба епископ Нон отново проповядвал за смисъла на човешкия живот. Пелагия, която никога не била влизала в църква, минавала край храма и решила да влезе. Като чула проповедта, тя била обхваната от страх Божий и съжаление за греховете си. Разкаяла се с искрени сълзи.
Епископът я кръстил, помазал я с миро и я причастил. Когато настъпил осмият ден, в който, според обичая на древните християни, трябвало да се снеме бялата дреха, дадена при светото кръщение, Пелагия облякла груба черна власеница. Като взела старата дреха на блажени Нон, рано сутринта напуснала Антиохия.
Пелагия заживяла като отшелник в килия затвор в Елеонската планина, където починала след тригодишно отшелнчество.
Св. Игнатий Старозагорски живял в края на 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив. Тук дали сина си на учение. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. Почувствал от ранни младини влечение към монашески уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир.
Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри. Бягайки от такова насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места. Ходил и в Букурещ. Оттам решил да мине през България и да отиде в Света гора. По пътя около Шумен турци-разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.
Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в един скит - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен духовник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.
На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. От тях са ставали чудеса на изцеления.
