Григорий получил най-високо образование за онова време. Голямо духовноаскетично влияние упражнила върху него сестра му св. Макрина Младша. Неговият приятел св. Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.
Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланието му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" св. Григорий Нисийски защитава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
Божият праведник свети преподобни Дометиан се родил през царуването на Юстиниановия племенник и приемник Юстин II (565-578 г.) от благочестивите и богати родители Теодор и Евдокия. След като завършил образованието си, той бил задомен, но съпругата му скоро починала и той всецяло се посветил на духовното поприще при строг постнически живот. Проявените достойнства бързо го прочули, и едва 30-годишен той бил посветен за епископ на Мелитинската катедра и принесъл голяма полза не само на своето словесно стадо, но и на останалия народ
Св. Дометиан станал посредник между византийския император Маврикий (593-602 г.) и персийския цар Хозрой II (590-628 г.) и спомогнал за укрепването на мира между двете страни. Благодарният Маврикий отрупал светителя със щедри дарове, но преподобни Дометиан раздал и златото, и именията на църковните общини и на християнските странноприемници.
При едно посещение на столичния град св. Дометиан починал и неговите свещени останки били тържествено почетени от двореца, клира и народа на Константинопол.
Свети Маркиан бил доведен като юноша от Рим в Цариград, където неговите родители се преселили. Той бил единствено дете и наследник на огромното им богатство. Това станало през царуването на Пулхерия и Маркиан.
От невръстни години преподобни Маркиан много обичал да ходи на богослужение и не пропущал да слуша прекрасните песнопения на службите в Юстиниановата "Св. София".
Когато родителите му починали и тяхното голямо богатство преминало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна нищета и цялото родителско имане употребил за подпомагане на бедните и за строеж и обновяване на Божии храмове. С особено великолепие се отличавала построената с негови средства църква в чест на св. Анастасия Римлянка.
Св. Маркиан Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време намерени мъртъвци и ги погребвал по християнски обичай. Отвърнал от разпътство множество блудници и вършил всички богоугодни дела.
Преподобни Маркиан починал, преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с голяма чест в Данииловия манастир „Св. Йоан Предтеча“. Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с голямо благолепие църквата „Св. великомъченица Ирина“, като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
