Иларион Велик се родил в Палестина, покрай град Газа. Изпратен от родителите си-езичници да учи в Александрия (Египет), той се срещнал там с християнството, приел Св. Кръщение и станал възпитаник на великия пустинножител и татко на монашеството - преп. Антоний Велики. След време св. Иларион отпътувал за Палестина. Тук той и многочислените му възпитаници основали доста манастири. Бог го дарил с дара на чудотворството и той изцелявал заболели и обладани, възкресявал мъртви; смиреният му живот и плодородният подарък да лекува душата и тялото привличали към него хиляди хора. Търсейки вглъбения живот и безмълвието, той доста странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата доста езичници. Св. Иларион приключил земния си път в Кипър.
Свети Иларион Мъгленски живял и действал като светител Мъгленски в дванадесетия век. Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка, която й се явила насън и й казала да не скърби, защото ще роди син.
И тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Още от дете Иларион бил възпитан в християнската вяра. Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. На смъртното си легло игуменът на светата обител завещал на братята да го приемат като свой нов игумен.
Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.
Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживели в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад с неговите молитви житниците на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. По внушение на Божията Майка българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.
В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси - богомили, павликяни, манихеи. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион.
Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към Православието. Еретици - фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение. Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега тия свети мощи.
