Мoрален кодекс на водача – правила… и реплики
Водачът в нужда се познава!
В планината всички са равни, водачите са равни най-много!
Срещу ръжен не се рита, срещу водач не се вика!
Връх високо, град далеко…
Не лъжи… старите туристи. Само начинаещите!
Не пожелавай майката и бащата на ближния си. Относно жената… човешко е!
Не прелюбодействай… повече отколкото ти се иска!
Планина се качва сутрин, мома вечер!
Маркировката служи да потвърди предположението на водача!
Няма такова нещо като последен гаф! /Под гаф се има предвид изгубване/
Лягане – кой когато иска, ставане – кой когато иска, тръгване – сутринта в 5:00!
Боровинките и горските ягоди развалят дисциплината в групата!
„Това беше най-трудният пасаж“ – след първия, но не и последен труден участък по маршрута!
Има само още едно горно нанадолнище!
Още едно изкачване и след него вече равно няма!
Остават 200 метра … денивелация!
Остават още 15 минути /няма значение докъде/
20 грама почивка. Числото може да варира естествено!
Водачът би трябвало да ходи зад групата, защото ако е отпред, съществува опасност, като се обърне… да не я види!
„Тук внимавайте, защото е много тесен участък и има козирка, която не се вижда, ако на х. Иван Вазов“ стигне 70% от групата, изкачването ще се счита успешно!
Тия пак са преместили хижата!
Колкото по-бавно вървиш, толкова по-бавно идва хижата!
Големият турист по голяма нужда се познава!
Туристът никога не трябва да носи в раницата си алкохол – по-малко от два литра!
На туризма пиенето в хижата най-много се харесва, то ходенето всеки го може!
Върхът ще бъде там и утре!
Дотук беше лесното.. от тук нататък само ще слизаме!
Туристическото канче е бездънно!
Който мрънка далеч не стига!
Акъл и чорапи не продаваме!
Почивки правим по-малко, за да може да са по-дълги!
