ВИЦ НА ДЕНЯ

Паскал мисли за дълбочинните животни, когато в двора влиза Миро.
Връща му ситото за пясък.
– Здравей, Паскале! – казва той. – Какво правиш?
– Съществувам – отвръща Паскал.
– Естествено, че съществуваш – непредпазливо казва Миро. – Всички съществуваме.
– Нищо подобно – казва Паскал. – Ти например не съществуваш.
– Що? – интересува се Миро.
– Ако онова, което казва Декарт, е вярно, ти изобщо не съществуваш.
– И какво казва Декарт? – пита Миро.
– Декарт казва: „Мисля, следователно съществувам!“ Ако това е вярно, половината село изобщо не съществува. В това число и ти.
Миро оставя ситото и се обижда.
– Излиза – казва той, – че само ти съществуваш!… Така ли?!?!
– И аз съществувам от дъжд на вятър – отвръща Паскал. – Но има хора, които не съществуват от рождение.
– Йеремия може и да не съществува – казва Миро, – а съм сигурен, че и Анани не съществува, обаче това, което казваш за мене, не е вярно.
– Но и ти не си виновен – продължава мисълта си Паскал. – Кога да съществуваш? Вдигаш къща, копаеш лозе, бъхташ до мръкнало. Като се прибереш вкъщи, хич не ти се съществува, удряш двеста грама и заспиваш.
– Горе-долу е така – съгласява се Миро. – Бедният човек не може много-много да съществува.
– То това е и целта! – казва Паскал. – Да не съществуваме!… Щото, вземем ли да съществуваме, току-виж сме объркали сметките на някой. Ще вземем да задаваме въпроси, да се съмняваме, да псуваме…
– Аз си псувам и без да съществувам! – казва Миро.
– Но без адрес! – подчертава Паскал. – Ти засягаш една имагинерна майка! Липсва ти конкретност!…
– Така е! – признава Миро. – Прав си. Псувам много общо.
– И става като с корупцията – казва Паскал. – Всички псуват, но на вятъра.
Двамата млъкват и гледат пуйките по двора, които по принцип не съществуват.
– То не е и лесно да се съществува! – казва след това Паскал. – Щото всичко е направено така, че те принуждава да не мислиш. А само да гледаш, да слушаш и да викаш „ура“.
– Мене ме заболя главата – казва Миро, – а и трябва да забъркам бетона. Ако не го забъркам аз, няма кой да го забърка.
И си тръгва.
– Несъществуващ човек! – казва си Паскал. – Откакто се е родил, не е съществувал!…

~ ~ ~ ~
ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА / Станислав Стратиев