Но бунтовниците стигнали само до местността „Рашов дол”, превърнала се в тяхно лобно място. Там се укрили в каменната кошара на баба Мария Цоловска от Люти брод, където двете овчарчета Петко и Герго ги подслонили и споделили залъка хляб с изтощените четници. Оцелелите бунтовници се надявали, че ще съберат сили в това скрито и затънтено място, за да продължат пътя към спасението.
Турската орда обаче била по следите им. По тесния брод на Искъра, командваните от жестокия Джамбулет бей, озверелите турци преградили пътеките към "Ритлите", Високата поляна и Усадо и обградили кошарата. Разразила се жестока кървава битка. Мястото, откъдето отчаяно стреляли бунтовниците, се превърнало не само в укритие и крепост, а и в голяма мишена на жестокия бой.
След края на битката Аскерът и башибозукът на Джамбулет бей, отрязали главите на избитите и ги набучили на колове за назидание. На 3 юни, набучените глави на бунтовниците били разнасяни от черкезите през селата чак до Орхание (дн. Ботевград), за да всяват ужас сред местното население – за това зверство и до днес се пее в народните песни от нашия край: „Турци през село вървеха/ на кол си глави носеха/ да мине мало, голямо/ главите да си познае…”.
В същия ден турците донасят главите на 10 убити в местността "Рашов дол" Ботеви четници в село Скравена, Орханийско (днес Ботевград). Първенците Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите. Вечерта скравенските жени измиват десетте четнически глави, увиват ги в платно и заедно със свещеника на селото ги погребват в черковния двор. През 1926 година до Ботевите четници е погребан и Мико Комитски – четникът от Скравена.
Поп Георги десетилетия грижливо ги съхранява. На 3 юни 1936 г. за 60-годишнината от гибелта на Ботев и четата му, престарелият свещеник ги изнася за всенародно поклонение в двора на църквата „Св. св. Чудотворци Козма и Дамян“. Днес черепите се съхраняват в мемориална костница в Скравена, като единствения идентифициран е на Георги Апостолов.
