От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Посланиято на Световния ден на театъра обикновено се превеждат на над 50 езика.
В България театърът придобива бързо разпространение. Първият театър в страната е „Люксембург“. Той имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.
Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.
Приема се, че театралното изкуство възниква в Древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите Дионисии и Вакханалии. Характерното за древногръцкия театър е, че в една пиеса първоначално са участвали двама актьори, а по-късно е на сцената излиза и третият, като всички роли са се изпълнявали само от мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор,
Пренасяйки се в Древния Рим, не можем да не отчетем огромния отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорския състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии. През Средновековието театърът преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда.
Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и театралното изкуство. Играят се предимно пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.
Истинския апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20-и век - нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми, авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена.
