Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис - прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.
Пренасяйки се в древен Рим, не можем да не отчетем огромният отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорският състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии.
През Средновековието театъра преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда. Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и театралното изкуство. Играят се предимно пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.
Театърът през Средновековието е характерен и с развитието на пътуващите театрални трупи, изключителният бум на Комедия Дел'Арте, както и учредяването на множество театрални академии.
Но няма съмнение - истинския апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20ти век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми,авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена,
Не бива да се пропуска (а според мен дори заема достойно място) източното театрално изкуство. Япония (Но, Кабуки), Китай, Индия, както и изключителния финес и традиции на руския театър.
В България театърът придобива бързо разпространение. В Пловдив е построен първият театър "Люксембург", където играе най-старата театрална трупа в страната. Театърът имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.
