Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите ѝ в най-ценни морални добродетели.
Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност.
В първите години на ХХ в. туристическите клонове в страната се множат. За разрастването и развитието на организираното туристическо движение спомагат отношението и съдействието на държавни институции, Министерство на железниците, Министерство на народното просвещение, читалища, лесничейства, кметства, военни и др.
Алеко Иваницов Константинов е роден на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в гр. Свищов. Първоначално учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в гр. Николаев – Русия и след това висше образование (право) в университета в гр. Одеса през 1885 г. Това припомня природен парк "Витоша".
Завръща се в България и работи като съдия и прокурор в софийските правораздавателни институции. Два пъти е уволняван по политически причини. Подготвя и защитава дисертация на тема “Правото за помилване по повод на новия наказателен Закон” с намерение да стане преподавател по углавно и гражданско право в юридическия факултет на Софийския университет.
Проявявал е пристрастия към Петко Каравелов – идеолог на политиката за парламентаризма и демокрацията. Поради голямата популярност вече на Алеко през деветдесетте години на XIX век политическата му ориентация към Петко Каравелов се е посрещала с голяма враждебност от лидерите на другите политически партии, битката между които в следосвобожденска България е била жестока. Някои считат, че това е довело и до убийството на Алеко.
Голямата Алекова страст към пътешествията го е съпътствала през целия му сравнително кратък живот. Това го довежда на Всемирното изложение в Париж през 1889 г., Женското индустриално изложение в Прага 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго 1893 г.
Бил е член на ръководствата и активен участник в дейността на редица обществени, браншови и културни организации и движения.
Първите му литературни изяви са още като ученик в гр. Николаев през 1880 и 1881 г. Това са стихотворенията “Огледало” и “Защо”, публикувани в България във вестник “Свободна България”. В тях той открито показва отношението си към политическата обстановка в родината и проявява голяма чувствителност към социалните пороци. Първата зряла творба на Алеко Константинов е “До Чикаго и назад”. В нея той предава непосредствените си впечатления от това пътуване до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност.
Трагични са събитията в живота му, които са го връхлитали и са станали причина сам да си избере псевдонима Щастливеца.
Алековата пристрастеност към пешеходните преходи из природните красоти на любимата му Витоша оставят дълбока следа в историята на българското туристическо движение и името му става символ и негова емблема. Алековият призив “Опознай родината, за да я обикнеш!” и днес се знае от малки и големи, тръгнали по туристическите пътеки на България.
С цел създаването на организирано туристическо движение в страната Алеко, съпровождан от неговия съмишленик, другар и добър планинар, софийския адвокат Никола Тантилов, правят проучвателно четиридневно преминаване през Витоша.
На 12 юли 1889 г. двамата тръгнали в 5 ч. сутринта от Борисовата градина. Преминали през Урвичкия манастир “Св. Никола” в Лозенската планина, който се намира съвсем на близо до десния бряг на р. Искър. По-нататък маршрутът им преминал през Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил” в Плана планина и оттам – в село Железница. По-нататък през непознатата и още девствена Витоша, преминавайки през връх Скопарника, достигнали до първенеца на планината – Черни връх. По предварителни описания и ползвайки малкото и немного точни предимно руски военни топографски карти, двамата другари правилно се ориентирали и установили, че се намират на върха. Продължавайки по-надолу по водосбора и край Владайската река в края на четвъртия ден достигнали до село Владая. Това първо преминаване на Алеко Константинов през витошкия първенец е подробно и живописно отразено в пресата от неговия тогавашен спътник Никола Тантилов през 1907 г. по повод десетгодишнината от гибелта на Алеко.
След значителна подготовка и разгласа паметното изкачване се осъществява шест години по-късно на 28 август 1895 г. Без необходимите познания за екипировка като най-необходимото – облекло, обувки, храна и т.н., на тази паметна дата на Черни връх се отзовават 300 души. Между тях е бил и патриархът на българската литература, сладкодумецът и изключителният пътеписец Иван Вазов. Намеренията на Алеко са били на това място и тогава да стане учредяването на първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов. Неочакваното и много бързо влошаване на времето осуетило това намерение на Алеко Константинов. Въпреки това събитието е било достатъчно, от историческа гледна точка, за да се счита като рождена дата на организираното туристическо движение в България. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възкликването “Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!”
В средата на деветдесетте години на XIX век Алеко Константинов се изявява като идеен съмишленик и активен участник в работата на опозиционната по онова време Демократическа партия начело с Петко Каравелов. Редовно публикува в нейния партиен вестник “Знаме” свои публицистични материали и фейлетони, осмивайки диктаторския и мракобесническия маниер на ръководство, проявяван от правителството и монарха. Това е основната причина да бъде прострелян от наемни убийци на 11 май 1897 година, пътувайки към гр. Пещера с файтон.
В българската литература той оставя трайна следа, която годините не могат да заличат. Наред с пътеписа “До Чикаго и назад” и книгата му “Бай Ганьо” Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа с пътеписите “Невероятно, но факт!”, “Какво, Швейцария ли?”, “По българска Швейцария” и др. До края на живота си създава над 40 фейлетона. Повечето от тях са отзвук на конкретни събития. Основни негови теми са: потъпкването изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, монарха и на големи обществени проблеми.
Напълно заслужено е придобил славата на най-изтъкнатия български хуморист-сатирик. Затова в негова памет и по достойнство Държавният сатиричен театър в столицата е наречен “Алеко Константинов”. В родния му град в къщата-музей “Алеко Константинов” са показани вещи, ползвани от писателя по онова време. Тук посетителят може да се срещне с богатото му литературно творчество. Един от най-впечатляващите експонати е стъкленица, в която се вижда сърцето на Алеко Константинов, ударено от куршума на наемниците-убийци.
В Борисовата градина в София на една от най-посещаваните алеи е паметникът на Алеко.
Поклонниците пред красотите на природата ни, планинарите, туристическите деятели са дали своя вклад в увековечаване паметта на Алеко. На 2 август 1899 г. (само две години след гибелта на Алеко) в софийското село Княжево, сега столичен квартал, в къщата, намираща се на централния булевард (сега”Цар Борис III”) под №353 се е състояла среща на активни планинари, на която е взето решение за създаване на първото в България туристическо дружество под наименованието “Алеко Константинов”. За това събитие скромна възпоменателна плоча е поставена върху долния етаж на тази къща.
На името на Алеко е построена първата туристическа хижа в любимата му Витоша. Тя е изградена по инициатива на група планинари-интелектуалци през периода 1922-24 г. Строителството е изпълнено с безплатния труд и финансови средства, събрани от хиляди туристи от цялата страна. Хижата и целият район около нея сега е известен като туристически и ски център “Алеко” и се посещава целогодишно от хиляди български и чуждестранни туристи.
Източник: fakti.bg
