През лятото на 1907г. военният офицер организира летен лагер за момчета, за да изпробва своите идеи за неформално обучение в областта на разузнаването и оцеляването сред дивата природа – той обучава младежите на различни умения като къмпингуване, дървообработване, водни спортове, алпинизъм и др. През 1908г. в Лондон е издадена и книгата му “Scouting for boys”. Тези две събития бележат началото на скаутското движение в световен мащаб. До 1910г. повече от 40 държави в т.ч. Германия, Канада, Франция, САЩ и др. признават скаутският метод за неформална форма на обучение и подпомагат развитието на националните скаутски организации.
Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Н.Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната. До същинско движение скаутството в България се развива, едва след отзвучаването на затрудненията след Първата световна война около 1922г., под ръководството на Д.Александров и Ст. Янчулев. Първи главен скаут става П. Траянов. Днес членове на Организация на българските скаути (ОБС) са повече от 1000 души от всички скаутски клубове в страната. Организация на българските скаути, като част от WOSM, цели да допринася за развитието на цялостния физически, интелектуален, обществен и духовен потенциал на младите хора, като личности и съзнателни граждани на своето общество в местен, национален и международен аспект. В настоящия дигитален свят, в който младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство, принципите и идеите на скаутството изглеждат по-актуални и приложими от всякога.
Източник: Организация на българските скаути
