Поезията ни води по пътеките, по които само душата може да се скита, които само с една дума ни отвеждат до детски спомени, до любовта, преминала с всички си лица през нас, през синовното и патриотичното чувство, до дълбоко затиснати мисли и чувства, до там, където ни е дори страх да погледнем.
Всякакъв вид човешки прогрес, технологии и цивилизация онемяват пред няколко думи в рима, които сякаш за секунда обезсмислят всичко, което е външно и непривично, за да ни върнат във всичко, което е съкровено и лично. Поезията е невидимата мелодия, което думите и музиката съчетават в една дълбока вътрешна песен, която не може да бъде обяснена и анализирана. Която дава утеха, надежда, окрилява мечтите ни и дава изказ на любовта.
Докато и един човек диша, трябва да помни поне някоя строфа, да познава името на поне един поет. За да не бъде загубено това наследство, за да не се погуби човешкия дух.
