В историята на всеки народ има дати, които нямат аналог по своята значимост, белязани от смърт и безсмъртие. На 2 юни България отдава почит на поета революционер Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
За първи път този ден (по Грегорианския календар на 20 май), се отбелязва през далечната 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират оцелелите Ботеви четници и граждани, за да се преклонят пред подвига и саможертвата на Войводата. През годините Денят на почит е отбелязван по различни начини, променяла се е и формулировката, но и до днес е запазил своя емоционален заряд.
Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог, не подлежат на сравнение. Краткият му живот е белязан с драматични събития и обрати, публицистичното му творчество е неголямо, но пък забележително – остър изобличителен език и безкомпромисност в едни бурни времена, когато много хора остават безучастни или участието им в освободителното движение остава само на думи. Публицистиката му и днес звучи със същия сарказъм, сякаш отвсякъде долавяме „смешния плач” и потръпваме от хлад в безкрайната ни „Политическа зима”.
Поетът Ботев продължава да бъде недостижима висота, но най-показателният пример за Войводата си остава пълното сливане на слово с дела. На 27 години Ботев пише във в. “Знаме”, 13 юли 1875 г. “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.” Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – На 1 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Камарата във Врачанския балкан , след края на сражението куршум пронизва Ботев.
На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!
Затова в този ден всеки българин спира и прекланя глава в смирено мълчание, за да зазвучи и онзи Ботев стих за Чавдар войвода:
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Поклон, Войводо!
