Честванията започват в манастира край с. Раковица със служба в храма. Ще бъдат пресъздадени живи картини от миналото - "Велико българско народно събрание - срещата на кнезовете в Раковишкия манастир", след което ще бъдат поднесени венци и ще бъде отдадена почит пред паметните плочи на загиналите въстаници. Ще има иизложба на детскирисунки, посветени на въстанието и неговите участници.
Въстанието в Северозападна България от 1850 г., наричано още Видинско или Белоградчишко, е първото най-масовото и организирано въстание през XIX век. То е резултат от многогодишните селски бунтовни движения в Северозапада, в което се включват много от ръководителите на тези въстания, и трудно може да бъде определено като стихиен селски бунт.
Подготовката и началните етапи на въстанието са извършени с подкрепата на Сърбия, която има принципното съгласие на Австрийската империя да присъедини обхванатите от него области, но след началото на бунта под австрийски натиск сърбите оттеглят своята поддръжка.
Бунтовниците издигат искания за реформи, прилагане на Танзимата (реорганизацията), административна автономия и самоуправление на българите. Танзиматът се свързва с период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г. при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституция през 1876 година.
Известна съставна част от реформите е т. нар. Гюлхански хатишериф, който бил проектиран да промени политическия живот в империята. С него се провъзгласяват равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание, свобода на религията и други.
След потушаването на Унгарската революция над хиляда полски, унгарски, италиански и германски революционери пристигат във Видин на 21 август 1849 година. Между потърсилите закрила от османското правителство са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на ново въстание в този край.
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезовете (кметовете) в Раковишкия манастир.
Според плана въстанието трябвало да избухне на 1 юни, но заради нарастващото напрежение и поредица от инциденти сигналът за бунт е даден на 27 май 1850 г., когато са нападнати белоградчишкият субашия и заптиетата му. Влоъстаниците трябва да овладеят Лом, Видин и Белоградчик.
Отрядът от 2000 души, предвождан от капитан Кръстю от с. Раковица, който трябвало да превземе Лом, е пресрещнат от турски конници и разбит, убит е и самият войвода.
Селяните от Кулско и Видинско организирали блокада на Видинската крепост. Научавайки, че повечето от тях са невъоръжени, властите мобилизират всички мюсюлмани от околността и нападнали въстаническия лагер при с. Гърци, като организирали поголовна сеч. С това блокадата на Видин била снета и въстанието обречено на сигурен разгром.
Обсадата на Белоградчик от отряд под командването на кнез Иван Кулин от с. Медковец също завършила с неуспех.
За неуспеха на въстанието допринесла съществено политиката на Сръбското княжество, което сътрудничило активно на османската власт в борбата срещу самостоятелните опити на българите за освобождение.
След потушаване на въстанието османците започнали кървави репресии над местното население. Призивите за помощ към руската армия, дислоцирана във Влашко, и към Сръбското княжество останали без всякакъв отклик.
