Годината е 1850-та, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на Българското възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България.
Нелека е съдбата на автора на първия български роман „Под игото”, Житейският път на Иван Вазов минава през пет войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава.
В годините до Балканските войни писателят отново влиза в политическия живот на страната, като дори става министър на просвещението. В периода 1912-1918 година България е въвлечена в няколко поредни военни конфликта. Авторът описва събитията в три стихосбирки, в които възпява смелостта и героизма на българския войник.
Съдбата и творческото наследство на писателя са тясно свързани с Искърското дефиле. Духът на дядо Вазов продължава да витае сред белите варовикови скали и над мътните води на Искъра, а стъпките му отекват по калдъръма на Черепишкия манастир „Успение на света Богородица”.
В манастира „Седемте престола” се чува звука от „Клепалото бие”, а от стръмната канара, надвиснала над бързите води на Искъра, дядо Йоцо продължава да поздравява Нова България.
Народният поет умира на 22 септември 1921 година. На 71-годишна възраст, завещавайки огромно количество произведения, посветени на България.
