Озоновият слой е част от земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон и има свойството да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.
Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон.
В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона. Някои от тях са естествено създавани в природата, а други са в резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространените от тези химически вещества, хлоровъглеводороди, започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987.
През 1995 г. Марио Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлоровъглеводородите за атмосферата.
Източник: obekti.bg
