Отвъд
големите думи и събития, гръмките речи, толерантността е личен човешки акт.
Толерантност не означава да приемаш безрезервно и безкритично, но да оставиш на
другите същото право, което изискваш за себе си - да бъдеш приеман за равен
човек, да бъдеш изслушан и видян, какъвто си. Там, където политиката не се меси
и хора от различни етноси, религия живеят врата до врата, тогава хората живеят
добре. Уважават празниците си, традициите си, показват, че чуждите са толкова
важни, колкото са и своите.
Толерантност не бива да се бърка с апатия, малодушие, тя не е равносилна да
потъпчеш своето, за да се харесаш на чуждото. Толерантността е да направиш
място за другия, а от там - зависи и от него. Предразсъдъците, непредизвиканата
агресия, безпричинната омраза - те са резултат от насъскване от страна на
политици, икономически интереси. Реториката, насочена към група от хора, които трябва
да се настроят срещу друга група от хора, заради обединяващ ги признак, в
същината си е празна, защото, когато се изправим един срещу друг - можем да си
помагаме, можем да се учим, децата ни могат да играят.
Нека не губим критичното си мислене към тези речи на омразата, нека виждаме и
приемаме точно човека срещу нас, какъвто е. Нека не облъчваме децата да мразят
различните от тях. Защото не всички сме еднакви, но всички сме равни. И не
знаем до каква степен имаме общо.
