На 16 април 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност.
Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.
Първата българска конституция установява демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето и еднакво валидни и необходими днес:
- народно представителство при всеобщо избирателно право;
- политически плурализъм и свобода на сдружаването;
- разделение на властите;
- парламентарен контрол и министерска отговорност;
- децентрализация в общинското управление;
- свобода на печата, мисълта и словото.
Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, включително промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4, „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си, с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици".
