След неуспеха на Старозагорското въстание от 17септември 1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево на 11 ноември 1875 г. и до 25декември 1875 г. съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.
Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.
Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.
На 14април 1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (1 май1876 г.), но се намира предател (Ненко Терзийски).
На 19 април начело на конна полицейска група, за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет. Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част, надявайки се по този начин да попречина полицейската акция. Вследствие на завързалата се престрелка една част от турските заптиета начело с Неджиб ага успяват да се спасят и да избягат, но друга част са убити. Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, което изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт.
"Кървавото писмо" става символ на Априлското въстание. Това писмо става известнокато „Кървавото писмо“ поради факта, че е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото. Главен орган на въстанието става новосъздаденВоенен съвет- IV революционен окръг. На него се възлагат освен ръководството на военните действия, също така и създаването и утвърждаванетона новата гражданска власт в града.
По това време Бенковски изпращаедна чета начело със стотника Иван Парпулов – Орчо войвода, имаща за цел да осъществи връзка между Копривщица и Панагюрище и да подпомогне въстаниците в Стрелча. Панайот Волов и Икономов заминават към североизточните райони на окръга веднага след обявянето на въстанието. ГеоргиБенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвъркова чета, се насочва към средногорските села Петрич, Поибрене, Мечка, Мухово и увлича местното население въввъстанието.
По време на Априлското въстание загиват над 30 хиляди души, но животът им има огромно значение за България. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Едни от най-великите хора в тази епоха, като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя. Това спомага за слагането на край на робството в България и на 3 март 1878 г. се подписва Сан-стефанският мирен договор.
