Там, до воденицата, превърната днес в къща музей, потомците на ония скромни, но достойни и родолюбиви зверинчани, пресъздават паметните дни на бунтовната пролет на лето 1876-о. С гордост и синовна признателност разказват с възстановка събитията, в които цялото село се притекло да помогне на двайсетината четници, предвождани от военния командир на четата Никола Войновски, попаднали в землището на село Зверино.
Тук, във воденицата, отново припукаха пушки, а четниците припомниха ония горди и непокорни зверинчани, дали подслон и храна на незнайните, но свои синове, тръгнали „курбан да стават за свободата българска“.
Да се знае и да се помни, че преди 143 години тук, в дебрите на Балкана, са живели и живеят горди и непокорни българи. Водените Никола Войновски, изнурените и ранени бунтовници попаднали в дома Петра и Петър Митови. Като разбрали кои са нечаканите им гости, стопаните сами решили да направят каквото могат, като се питали в същото време къде са турците. Набързо сгрели вода. Петра поливала на четниците да се мият, свекърът й помагал, а Петър издоил овцете и козите. Нагостили ги, измили раните им.
Докато четниците изпразвали пушките си и изсипвали патроните в хралупата на големия дъб, Петър Митов вече е обиколил селото, за да намери съмишленици и помощ да спасят момчетата. Цялото село се притекло да помага кой с каквото може - жените месили хляб, варели кокошки и пилета, увивали в тъкани кърпи сирене и сланина. Сложили в торбите цървули, чисти ризи и други дрехи, за да не ги разпознаят поганците.
Това се помни в Зверино и се предава от бащи на синове, за да се пази българското.
Възстановката завърши с безсмъртната балада на Христо Ботев "Хаджи Димитър", изпълнена вдъхновено от шестгодишния Атанас Иванов. Малкият рецитатор каза, че сам я е научил по интернет от телефона.
