Българската история е белязана от стотици паметни дати, които напомнят на поколенията за непокорния и несломим дух на българина, дух и вяра, съхранили го и до днес. Един от най- епичните моменти в нашето минало е защитата на Шипченския проход и Орлово гнездо през 1877 година.
За отбраната на прохода е сформиран така наречения Шипченски отряд — войскова формация под командването на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов.
Шипченският отряд се състои от 7 500 войници и 27 оръдия.
На 9 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник — един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.
На 11 август 1877 г. Шакир паша нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция в района на малката батарея и атакува Орлово гнездо. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Това е най-тежкият ден от отбраната на Шипка.
Решителният и най-тежък бой започва на 11 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10.00 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17.00 ч. настъпва критичният момент.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника — на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.
