Няма друг народ, няма друга няция, която може и има право да се гордее, че преди хиляди години е „дала нещо на света“, както ние, българите. Един народ, една държава, преживяла близо 800 години чуждо владичество и робство, през своята нд 1 300 годишна история, е запазила своите род, вяра и език и дала на света не само хилядолетно културно наследство, но и писменост и литература. И всичко това, благодарение на двамата Солунски братя и техните ученици и следовници.
Светите Кирил и Методий...Те са канонизирани като светци за създаването на първата писменост на народен език, отговарящ на звуковите характеристики на българската народностна реч, превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II..
Светският празник за Светите Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на светите Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.св. Кирил и Методий” като училищен празник.
От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното ловчанско училище - Панайот Пипков, написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствено разделение на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Иоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
