Владимир Луканов Иванов е родом от Орсоя, но след като къщата му пострадала при голямото свлачище през 1978 г., което почти заличило селото, заживял в Добри дол. Дядо Владо постъпил в Дома чак на 98 години, до тогава карал колело и ходел до магазина да си пазарува. „Откакто се помня, все работя, не съм спирал…. Винаги съм бил близо до земята и до хората. Какво ли не видях в тоя живот, участвах и във Втората Световна война. Първо бяхме с германците, после се бихме срещу тях.“ – разказва 100-годишният дядо.
Той има син и дъщеря, радва се на четири внуци – Роза, Владимир, Димитър и Велизар, има и правнук Йоан. „Да са живи и здрави децата и внуците, а и всички хора добри хора, които се грижат за мен!“ – каза развълнуван 100-годишният юбиляр. Цял живот Владимир е работил на полето, гледал и животни. Никога не е прекалявал с алкохола, пушел умерено. Вярва, че човек може да бъде здрав, когато е трудолюбив и добър с хората.
