В Червената книга на България (Том 2. Животни) е посочено, че като се основаваме на сведенията за средноевропейските и съседните балкански държави, можем да очакваме, че на територията на България, включително българския сектор на Черно море, живеят не по-малко от 60 – 65 000 вида животни. Разполагаме обаче с публикувани данни и сведения само за около 30 000 – т.е за половината от предполагаемите видове.
Важно е да познаваме представителите на фауната, за да можем да работим за тяхното опазване. Особено сега, когато натискът върху биологичното разнообразие е толкова силен. Според доклада „Жива планета“ на WWF 69% от популациите на диви животни по света са изчезнали само за около 50 години.
България не е изолирана от световните процеси. Необходими са спешни мерки, за да опазим нашето биоразнообразие. За това ще спомогне и неговото по-добро познаване. Любопитните имена могат да предизвикат допълнителен интерес към дадени видове и да провокират хората да научат повече за тях.
Ето и 10-те животински вида в България с интересни имена:
Баба, бабуш
Това всъщност са другите наименования, с които е познат къдроглавият пеликан. В България той е критично застрашен вид. В миналото гнездови колонии е имало по Дунавското и Черноморското крайбрежие и в Стралджанското блато. От средата на XX в. гнезди само в езерото Сребърна. По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната.
Алпийската розалия
Бръмбар, широко разпространен в цялата страна, предимно в планините, но и по Черноморието. Основният цвят на окраската е светлосин. На предния край на преднегръда има черно петно, а на надкрилията – черна напречна препаска през средата и два чифта петна. Обитава стари широколистни гори.
Циганка
Така още е известна малката белочела гъска. Тя е зимуващ и преминаващ вид, който е критично застрашен. Установена е в Добруджа, по Черноморското и Дунавското крайбрежие, рядко във вътрешността на страната. Най-голяма численост е забелязвана около Дуранкулак и Шабла.
Дяволица
Друго име на малкия корморан, който е застрашен в България. Той е гнездещо-прелетен и зимуващ вид с изолирани гнездови находища по Дунавското и Черноморското крайбрежие. Гнезди в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и др.
Заплетен карабус
Вид бръмбар, който се среща в цяла България. Тялото му е силно удължено, окраската – черно-синя с металически отблясъци. Краката му са много дълги. Влаголюбив горски вид. Предпочита сенчести широколистни гори със стари и паднали дървета.
Говедарче
Другото име на речния дъждосвирец. Гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Среща се край водоеми в ниските части на страната, както и по плажовете по Черноморието. Природозащитният му статус е на уязвим вид.
Кръшкач
Някои наричат така средната бекасина. Гнездещо-прелетен, летуващ, преминаващ и зимуващ вид. В края на XIX в. е мътил в Баташкото блато, бил е многоброен в Русенско и Софийско. След 1985 г. е смятан за изчезнал като размножаващ се вид в България. По-късно е установяван в Атанасовското езеро, Драгоманското блато и на други места. Критично застрашен.
Тлъстак
Другото име на рибата гулеш. В миналото видът е установен в горните и част от средните течения на повечето дунавски притоци, както и в много други реки. Още през 70- те години на XX в. започва да намалява и изчезва. Сега се среща в реките Нишава, Видбол, Арчар, Цибрица, и горното течение на Лом, Огоста и Вит. Уязвим вид.
Криво пате
Така още е известен малкият гмурец. Уязвим вид, който обитава сладководни рибовъдни стопанства, езера и микроязовири с открита водна повърхност и растителност. Гнезди в обраствания с папур.
Кокилобегач
Застрашен, гнездещо-прелетен вид. Обитава блата, мочурища, крайбрежни бракични и солени лагуни, рибарници и др. Гнезди в колонии и самостоятелно. Храни се с дребни водни безгръбначни животни и попови лъжички.
Източник: wwf.bg
