Мит № 1.Джордж Вашингтон имал дървени зъби.
Наистина, зъбните протези на Джордж Вашингтон били изработени от различни материали, но нито един от тях не е дърво. Първият президент на САЩ имал в устата си ченета от човешки зъби (взети от робите), от олово, злато, месинг, кости и хипопотамски бивни. Те били ужасно неудобни и му навличали куп неприятности – например разваляли дикцията му и го загрозявали.
Мит № 2. Когато научила, че френските селяни гладуват заради липсата на хляб, кралица Мария-Антоанета казала: „Като нямат хляб, да ядат пасти!“
Не съществуват никакви исторически свидетелства в потвърждение на факта, че Мария-Антоанета е произнесла тези думи по време на Френската революция. Написал го е Жан-Жак Русо в своята автобиография от 1765 година, когато Мария-Антоанета е била само на девет години.
Мит №3. Викингите са носили рога на шлемовете си.
В действителност първите рогати шлемове били носени от актьори, играещи викинги в оперна постановка по средновековната епична поема „Пръстенът на нибелунга“ през1876 година. От тогава било разпространено мнението, че викингите имат подобен обичай. Историците обаче не са открили никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.
Мит № 4. Шерлок Холмс е бил действителна историческа личност.
Прототип на Шерлок Холмс в книгите на Артър Конан Дойл е бил британският хирург Джоузеф Бел. Но детектив на име Шерлок Холмс никога не е съществувал в реалния живот.
Мит № 5. Колумб е доказал, че Земята е кълбо.
В епохата на Колумб вече е съществувало общоприетото мнение, че Земята е кръгла, а не плоска. Митът, според който той уж си поставил за цел да опровергае защитниците на теорията за плоскатаформа на планетата, бил разпространен от американски писатели през ХІХ век.
Мит № 6. Сред богатите римски патриции било прието да си бъркат в гърлото, за да предизвикат повръщане по време на пир.
В Древен Рим не съществувал такъв обичай. Митът възникнал заради латинската дума „vomitorium“ (vomit – повръщам на английски), която всъщност се използвала за обозначение на многобройните проходи към изхода на римските театри или амфитеатри.
Мит № 7. Ернан Кортес завладял империята на ацтеките с няколко стотин човека, едва ли не сам.
Завоевателната война на Кортес завършва с успех само благодарение на помощта, която му оказва огромната армия местни воини от държавите, враждуващи с ацтеките, както и от вътрешните врагове на империята – метежниците.
Мит № 8. Последните думи на Юлий Цезар са били „И ти ли, Бруте?“.
Юлий Цезарникога не е произнасял тези думи. Той или е казал на гръцки „Kai su, teknon“, което може да се преведе като: „Да ти се връща, синко!“ (нещо като проклятие към младия му убиец, тоест пожелание да го сполети същата съдба), или изобщо не е казал нищо. Юлий Цезар е прободен 23 пъти. По-късно лекар установява, че само една рана, втората в гърдите, е била смъртоносна. Пълководецът не е упрекнал Брут, поне не в реалната ситуация. Знаменитата фраза, известна на целия свят – „И ти ли, Бруте?“ е измислена от Уилям Шекспир в драмата „Юлий Цезар“.
Мит № 9. Рицарите се държали „рицарски“, тоест отнасяли се към всички и особено към дамите с благородство и уважение, а също така демонстрирали храброст.
Съвременната концепция за рицарството добива популярност чак през ХІІ век. Първоначалното значение на думата „рицар“ или „кавалер“ е просто „конник“ и едва доста по-късно рицарството се превръща в подобие на кодекс и поведение в бой.
Мит № 10. Александрийската библиотека, съдържаща колосални богатства на човешката мисъл, събирани в продължение на векове, била опожарена.
Наистина през 48 година пр.Хр. изгоряла известна част от фондовете на библиотеката, но това не й нанесло сериозни щети. Александрийската библиотека бавно запада в течение на много години и в края на съществуването й редица големи градове се сдобили с подобни сбирки, в които фигурирали същите произведения.
Източник: .obekti.bg
