Не е случайно, че само два дни след вписването на мартеницата в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, българското читалище бе вписано като единствена по рода си уникална институция, която няма аналог в световните културни практики.
Още със самото си създаване през 1856 година, народното читалище се превръща в устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията. Дълбоката взаимовръзка с миналото, с традициите, с образователния процес, културата и благотворителността е в основата на неговата обществена мисия. И до днес то не е изгубило своето призвание да бъде духовно огнище и храм на българщината.
Още през Възраждането читалището е било сърцето и душата на общността, мястото, където са се раждали новите културни ценности и първите творчески самодейни колективи.
Днес тези храмове на националното са отворили вратите си за всеки талант и за всяко изкуство, създавано и разпространявано именно от самодейците - пазители на традициите и носители на непреходния български дух.
Човекът самодеец е талантлив и щедър човек. Още в ранна възраст е погален от бога, надарен с хубав глас, верен слух, чувство за ритъм и сценично присъствие. Той е със сърце на длан, готов да дарява радост и удоволствие на другите, отделяйки от свободното си време, лишавайки се от семейния уют, укоряван от близките и поощряван пак от тях. Човекът самодеец обича хората и живее за да пази и предава духа български.
Честит празник на всички самодейци!
