Свети Мирон бил милостив повече от всички хора, които живеели в тази страна. Веднъж той заварил на гумното си крадци, които вече така били напълнили чувалите си, че не можели да ги повдигнат. А свети Мирон, вместо да ги подложи на телесно или на някакво друго наказание, отишъл при тях и им помогнал да повдигнат чувалите на раменете си. При това строго забранил на крадците да разказват за тази негова постъпка.
Заради своя добродетелен живот свети Мирон бил посветен за презвитер. В този сан той ревностно поучавал своето паство в светия християнски живот, а по време на гоненията, които възбудил нечестивият цар Деций, горещо ги убеждавал да понасят твърдо страданията. Когато, заедно със смъртта на Деций, се прекратило и гонението, свети Мирон бил възведен на епископския престол.
Като станал епископ, той установил празнуването на паметта на светите мъченици, които по време на гонението пострадали за Христа, а също така - със силата Божия - извършил и много чудеса и други дивни дела. Едно от чудесата му е, че спрял течението на една река. Веднъж, когато имало наводнение, на един знатен мъж, на име Тритон, се наложило да премине през реката. Светият епископ спрял нейното течение, докато споменатият мъж не се върнал обратно. Тогава свети Мирон изпратил жезъла си и заповед на реката, нареждайки й да продължи обичайното си течение. Щом пратениците на свети Мирон стигнали до реката и докоснали водата с жезъла на светителя и повторили неговата заповед, реката бързо и стремително потекла в предишното си русло. Много чудеса, подобни по величието си на току-що описаното, извършил светият Божий угодник.
Свети Мирон отминал при Господа, когато бил стогодишен старец, след като посветил целия си живот на Бога, чрез изпълнението на Неговите свети заповеди.
Източник: pravoslavieto.com