Обонянието на вашето куче не е по-силно от вашето собствено
Често чуваме истории за превъзходното обоняние на кучетата. Началото на мита вероятно се слага с твърдение на учения Пол Брока през 19 век, който смята, че хората имат слабо обоняние. Въпреки че той не предоставя никакви сензорни тестове в подкрепа на тезата си, тя доскоро е широко приета.
Истината обаче е, че различните породи кучета могат да идентифицират различни видове аромати. Следователно нашите животински приятели нямат по-силно обоняние от човешкото. Вместо това носовете ни се различават, което означава, че сме чувствителни към различни видове миризми.
Вашите пръстови отпечатъци вероятно не са уникални
Друго широко разпространено погрешно схващане от 19 век е, че върховете на пръстите ни са уникални. Поради това пръстовите отпечатъци играят основна роля в криминалните разследвания повече от век. Учените обаче разкриват, че това може да е грешен начин за идентификация, тъй като има фактори, които намаляват точността му.
Освен това, проучване от 2005 г. описва подробно 22-те известни случая на грешки с пръстови отпечатъци, при които хората са обвинени в престъпления, които не са извършили.
На езика ви няма различни „секции за вкус“
Картата на езика е може би най-често срещаната илюстрация, която виждаме, когато изучаваме вкусовете. На децата в училище обикновено се казва, че способността да вкусят сладко, солено, кисело и горчиво се определя от различни части на езика.
Всъщност, понятието за „вкусовите участъци“ е погрешно тълкуване на изследването за това колко силен трябва да бъде вкусът, за да може да се регистрира в различни части на устата. Науката развенчава този мит отдавна, като доказва, че рецептори за всички вкусове могат да бъдат открити в устата.
Използвате повече от 10% от мозъка си, дори докато спите
Не е ясно откъде произлиза „митът за 10%“, но много хора вярват, че това е научен факт, въпреки че е развенчаван многократно. Един от методите, използван от учените, за да се дискредитира това погрешно схващане, се нарича функционален магнитен резонанс (fMRI).
Използвайки този метод, експертите измерват активността в мозъка, докато човек изпълнява различни задачи. Резултатите от експериментите показват, че по-голямата част от нашия мозък се използва през повечето време. Точният процент на използвания мозък във всеки един момент варира от човек на човек и също така зависи от това какво прави или мисли отделният индивид.
Образуването на фунийка с езика не е генетична черта
Учителите по биология често разазват на своите ученици, че способността да се прави фунийка с език се основава на доминиращ ген. Генетикът Филип Матлок обаче опровергава тази теория, демонстрирайки, че 7 от 33 близнаци не споделят тази способност.
Тъй като еднояйчните близнаци споделят едни и същи гени, те трябва да споделят и тази черта, което не е така. Следователно гените очевидно не са решаващият фактор тук. За съжаление, погрешното схващане не е забравено, въпреки че е развенчано преди повече от шест десетилетия.
Имате много повече от пет сетива
Фактът, че имаме само пет сетива произхожда от старогръцката философия, по-точно от Аристотел, който твърди, че „за всяко сетиво има сетивен орган“. Въпреки че оттогава са минали повече от 2000 години, децата все още се учат, че хората притежават само усещане за зрение, слух, вкус, докосване и мирис.
В действителност, учените смятат, че вероятно притежаваме до 33 сетива. Те включват чувство за жажда, баланс, температура и много други, които са необходими за оцеляване.
Пукането на кокалчетата не увеличава риска от артрит
В идеята, че пукането на кокалчетата ще увеличи шансовете за артрит има известна логика. Не е неразумно да се вярва, че упражняването на натиск върху ставите ви редовно в продължение на години ще доведе до щети.
Добрата новина е, че всъщност няма връзка между този навик и по-високата заболеваемост от артрит. Това обаче не означава, че трябва да продължавате да го правите, тъй като може да бъде доста дразнещо за хората около вас.
Плуването след обилно хранене няма да предизвика крампи
Общата идея зад този мит е, че обилното хранене ще увеличи притока на кръв към стомаха вместо към мускулите, което води до повишен риск от крампи. Произходът на тази теория е неясен, но самата тя е погрешна. Вероятно няма да се чувствате комфортно да плувате веднага след като сте яли, но това в никакъв случай няма да доведе до крампи и удавяне.
Хапването на малко количество богата на въглехидрати храна малко преди плуване е добра идея, тъй като ще ви осигури енергия.
Източник: profit.bg
