На Запад в някои уиски клубовете всеки член на клуба има своя бутилка с плочка с верижка с името му, тя седи затворена в специален шкаф и се отваря за него при посещението му. Става дума например за шотландски уиски клубове, с членове от цял свят, от САЩ, Япония и Австралия, които идват в клуба си веднъж или два пъти годишно. През това време бутилката седи и го чака. Какво се случва с уискито в отворена веднъж бутилка?
Същото важи и за ракията.
Всеки ще каже на пръв поглед елементарната истина, че високоалкохолна напитка би могла да се пази …вечно. И става по-хубава. Ракия, уиски, водка, ром, джин, каквото и да е питие с 40 процента алкохол и нагоре, не се разваля във времето, както се разваля бирата, не става на оцет или на ошав като старо вино. Уж остарява добре в бутилка (макар че практически в добре запечатана бутилка няма промени с десетилетия). Но има някои особености.
На практика уиски, ракия, не траят вечно. Веднъж отворена такава бутилка, или изложена на светлина, започва да променя цвета и аромата си, на етапи настъпват промени и във вкуса. Те даже са към по-добро, ако става дума за месец-два след като се отвори бутилката – усеща се по-мек, по-равен, по-добре построен вкус. Ако при отварянето е имало някои остри нотки, някакви изпъкващи елементи във вкуса, те са обрани, изгладени.
Но какво става след по-дълъг период?
Най-видими са промените в цвета. Масовите уискита са боядисани с карамел. Те избеляват във времето, ако се държат на светло. Отлежалите уискита или ракии, оцветени от бъчвата, са по-бледи по принцип, но също избеляват на силна светлина.
Който се е заглеждал по бутилките в павилионите за алкохол и цигари, каквито има под път и над път из България, може да е забелязал избелели спиртни напитки зад стъклото. Можеше да илюстрирам тази статия с няколко снимки на избелели уискита по витрините на павилиони, но показаните марки ще се обидят. Заседели на витрината на слънце, наситеният им карамелен цвят е станал блед. Със сигурност има промени и във вкуса без да са отваряни.
При отворена бутилка започва окисляване от контакт с въздуха, последователно се губи от аромата и вкуса. Според някои специалисти в алкохола, отворена бутилка уиски е необходимо да се изпива до 1-2 години. Други смятат, че границата е до 5 години след отваряне. Но при всички положения, който поддържа колекция високоалкохолни питиета, трябва да се спазва някои изисквания:
1. Бутилките да се държат на тъмно или да се ограничи доколкото може светлината. Някои видове уиски са в тъмни бутилки точно поради тази причина. Може да се ползват оригиналните картонени кутии, в които се продават някои видове уиски.
2. Да се съхраняват в хладна стая или шкаф, да се избягват големи промени нагоре-надолу в температурата, да се избягват отоплителни уреди наблизо, пряка слънчева светлина върху шкафа. Повечето колекции скъпи питиета са за показване, а не да се крият по мазета. Но, все пак, най-добре в мазе. Още повече, че така колекционерът ще ги опази за по-дълго време от изпиване.
3. Бутилките да се затварят херметически, да се ограничи достъп на кислород. Може да се ползват специални запушалки, които изпомпват въздуха и създават вакум. Такива се продават за вино, за да може бутилката, след като се отвори, да изтрае поне няколко дни. За високоалкохолни напитки такава запушалка гарантира дълъг период.
4. Бутилките да се държат прави. Докато вината се държат легнали, за да може виното да мокри тапата и така да намалява възможността за проникване на въздух, при високоалкохолните напитки ако има тапа, те могат да я разядат. И други видове запушалки под въздействие на алкохола, ако е легнала бутилката, могат да пострадат.
5. Не е необходимо да се пази дълго наполовина пълна бутилка за специални случаи. Най-добре да се изпива по-бързо, докато не е започнала да губи от вкуса и аромата.
Източник: actualno.com
