Въпросните разпоредби ограничават възможността лечебните заведения за болнична помощ да получат заплащане в пълен размер за извършената от тях дейност при оказване на болнична медицинска помощ, в случай че надвишат месечните стойности.
Магистратите приемат, че отменените разпореди на НРД регламентират забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси обеми и стойности и свързаната с тази забрана дейност по сключване на договорите с изпълнителите на болнична помощ в рамките на утвърдените месечни стойности.
Едновременно с това лечебните заведения имат задължението да оказват медицинска помощ на здравноосигурените, които по силата на Закона за здравето имат право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента (чл.81 Закона за здравето), смята съдът.
Следователно определянето на месечни стойности за осъществяване на дейността на болниците би могло да доведе до ограничаване на тяхната дейност поради незаплащане на извършени от лечебните заведения дейности, което пък би причинило настъпване на значителни имуществени вреди за тях, а и би ограничило пациентите да получат навременна и достъпна медицинска помощ. Последното е основно право на здравноосигурените лица. Отдалечаването във времето на момента на нейното получаване може да нанесе на пациентите непоправими или труднопоправими вреди, посочват от ВАС.
Това поставя здравноосигурените лица в положение да им бъде отказана медицинска помощ поради финансови причини.
Следователно, доколкото лимитирането на дейността на здравните заведения ограничава правото на пациента да се ползва от предпочитана от него болнична помощ в определено лечебно заведение, то действието на оспорените разпоредби би ограничило, затруднило и отложило оказването на медицинска помощ, включително би могло да доведе до отказ за лечение на пациентите в заведението, което те са избрали, мотивират се от съда.
Върховните магистрати спират действието на чл.394; чл.409, ал.3, в частта "и по изпълнители на БМП"; чл.409, ал.4, т.2 и т.3, и двете в частта "закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение №2 към договорите на изпълнителите на БМП"; чл.409, ал.8; чл.409, ал.9; чл.409, ал.10; чл.410, ал.1 - ал.13; чл.411; чл.28, ал.3 и ал.4, т.2; чл.26а.
Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок.
