Николов
припомни как при последните изследвания се установило 15-20% по-високо
съдържание на вода от допустимото по БДС, който стандарт обаче е
пожелателен. „Затова искаме да направим ново по-мащабно проучване и на
тази база да поискаме нормативни промени в Наредбата за имитиращите
продукти, като например сиренето с водно съдържание над 60% да се
приравни ни имитиращите продукти“, каза Николов.
Според него в последно време водата постепенно измества
хидрогенираната палма от продуктите, защото има съставки, които
позволяват тя да се задържа в по-големи количества в тях.
Относно проблема с двойния стандарт, обсъждан тези дни на
международна среща, организирана от икономическото министерство, той
коментира, че е важно да се гледа качеството на храните, продавани у
нас, без да се правят компромиси кой е производителят или търговецът.
„Важното е потребителят да знае реалното качество на продукта и да
преценява дали ще даде повече пари за по-скъп продукт или ще икономиса“.
От 2 април 2021 г. влиза в сила изискването на ЕК за лимит от 2
грама от промишлено произведени трансмазнини, получили нарицателното
палма, на 100 грама от мазнините в храна, предназначена за крайния
консуматор и за доставка на дребно. Също така производителите трябва да
предоставят информация за количеството трансмазнини в храна, доставена
на други предприятия, ако лимитът от 2 грама е надвишен. Новият
регламент, приет от ЕК в сряда, е за определяне на максималния лимит за
използването на промишлено произведените трансмазнини в храните от ЕС.
Първата страна в Европа, въвела още през 2002 г. подобен лимит, е Дания,
като там дефиницията е била до 2% от общата калорийна стойност.
