Николай Лихтанский прави забележителна военна кариера в Руската императорска армия. През 1858 г. е произведен в чин прапоршчик (младши офицер) от Псковския Кирасирски полк, а през 1864 г.- в чин щабскапитан от Лейб-гвардейския Драгунски полк.
Участва в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. като командир на ескадрон от Лейб-гвардейския Драгунски полк, включен в състава на Предния, а впоследствие на Западния отряд на Руската армия под командването на ген. Гурко.
Според запазените в архивите руски военни документи, на 26 октомври (7 ноември по нов стил) 1877 г. командваният от полк. Лихтанский дивизион драгуни потегля от село Кален и след като овладява Боденец, освобождава Мездра. Споменът за освобождението на Мездра "навръх Димитровден” остава и в народната памет на местното население.
По-сетне драгуните на полк. Лихтанский водят сражения с черкезите при Дърманци и в района на Ребърково - Люти брод, в резултат на което са овладени всички бродове на река Искър и по този начин се облекчава придвижването на т. нар. десен "летящ” отряд на ген.-майор Леонов от Враца към Орхание (дн. Ботевград).
След войната военната кариера на полк. Лихтанский се развива стремглаво. От 1881 до 1891 г. той е командир на Тверския 16-и Драгунски полк, през 1891 г. е повишен в чин генерал-майор, а през 1904 г. получава едно от най-висшите военни звания в Руската армия - генерал-лейтенант.
