Захари Стоянов и трима приятели, придружени от още толкова конни жандарми, отиват да арестуват предателя дядо Вълю. На лобното място на войводата Бенковски десет години по-късно дядо Вълю отрича предателството си. Дори присъстващите не знаят кой точно е Бенковски. В техния край го наричат Хаджи Георги. Затова Захари описва войводата и негови характерни прояви.
Постепенно споменът му навлиза в последните дни на Бенковски: първата среща с дядо Вълю, импулса у последния да стане свободен човек и постепенната промяна у него, за да се стигне до предателската клопка, в която четиримата бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е убит. Единствено Захари се спасява.
На лобното място жандармите се гласят да арестуват стареца, но Захари пожалва предателя, защото и у него е пресен споменът за робското битие. Дядо Вълю прави метани и пред новите господари.
