"На основание чл. 90, ал. 1 и ал. 2 и чл. 91 от Кодекса на труда, чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти Министерството на културата обяви конкурс за заемане на длъжността „ДИРЕКТОР“ на Драматично-куклен театър – Враца. Срок за подаване на документите – 28 август 2017 година."
Регламентът на всеки един обявен конкурс включва поредица от изисквания, образователен ценз, професионална квалификация според класификатора на областите за висше образование и професионалните направление, приет с ПМС № 125/2002 г., професионален опит и какво ли още не, хрумнало свише на някой велемудър чиновник. Та в този план на мисли, и предполагаемото най-културно министерство за пореден път показа, че конкурсите в нашето мило отечество са винаги предопределени. Въпреки че процедурата е все още в ход. Подробности за изискванията на кандидатите можете да видите в сайта на Министерството на културата.
Ето една изповед от първо лице, която не е израз на нихилизъм, а просто тъжна констатация.
„Защо НЕ се кандидатирам за директор на Драматично-куклен театър- Враца. С риск да настроя част от театралното съсловие срещу себе си, отправям това открито писмо до всички заинтересовани страни само по една причина – имаме нужда от смислен дебат помежду ни, та и да би ни довел той до по-голяма острота в изказа.
Уважаеми дами и господа, имащи отговорността да сте начело на обявеният от вас конкурс за заемане на длъжността директор на Драматично-куклен театър - Враца
Периодично повтарящите се провали на т. нар. и никога не случила се театрална реформа у нас от началото на т. нар. преход, ме накара отново да преосмисля досегашното развитие на театралната дейност, свързана с нейната цялостна мрежа у нас, начало на която дават още по време на възраждането българските читалища(...)
Отказвам да потъвам в лоното на обясненията що е култура и има ли тя почва у нас, както и в разнищване на къде изтърваните, къде изтълкуваните многозначно съждения на известни ни нам компетентни или не чак до там люде. Ясно за всички обаче е, че старата система не работи (...). Културният „продукт” в края на краищата не е стока в пазарния смисъл на думата. Просто на дневен ред е постоянната борба и ежедневно доказване, че заслужаваме да се занимаваме с дейности в сферата на културата. А превърнали ги и в професия нищо по-нормално от това да търсим и материалният еквивалент от усилията си всекиму различeн, според таланта, образованието и положения труд. Работиш - получаваш. Работиш качествено - получаваш качествено. Не работиш - не получаваш нищо. Не работиш качествено, не ти се дава следващ шанс. Толкова е просто и естествено.
Като човек с дългогодишен опит и стаж съм се сблъсквал с всичко онова, което се опитваме да „реформираме”, ала уви само на думи. През целия досегашен период това все се повтаря, и то все неуспешно, къде поради липса на желание, къде поради „снишаване” отново някак да ни отмине поредният „вятър на промяната”. А познавайки и целия състав, тегобите, въжделенията и възможностите му още преди формалното за мен „обединение” на „кукления” и „драматичня” театър (какво глупаво за мен делене - театърът е един, използва само различни сценични средства и изказ ), че и много преди това, като син на артист с над 25 годишен стаж на същата сцена, съм сигурен в разбирането си за перманентната, абсурдна, патова ситуация.(...)
Както каза преди време професорът по културна антропология в Софийския университет Ивайло Дичев: „Това ни поставя пред дилемата, която имахме във времето на комунизма. Да участваш ли в една гадост с надеждата, че можеш поне малко да допринесеш към по-добро или да се оттеглиш с достойнство и да оставиш всичко в ръцете на безскрупулните. Ако участваш - легитимираш безобразието, ако не участваш развързваш ръцете на безобразниците. Кой би повярвал, че 26 години по-късно това ще е все така актуано!". А в началото на деветдесетте това бе един от водещите театри у нас.
Крайно време е да бъдат веднъж завинаги премахнати уравниловките най-вече или поне в културната сфера, поради уникалността и индивидуалността на характера и, водеща според мен за всяко уважаващо себе си общество.(...). Единственото, което би могло и трябва да бъде направено на ниво държава, политика и законодателство е да се зададат категорично и недвусмислено параметрите на това Що е то театър (в случая), опера, балет … сценичните изкуства и да се регламентират. (...)
Културата няма нужда от администриране, а от саморегулиране, зависещо от креативност, опит, можене, талант себеуважение и търсене на пазар с доказала се естетическа и нравствена стойност за споделянето ѝ. Дори в държавните сцени "хранилки" ще се наложи да има правила, степенуване на ползотворност, диференциация на "талантизъм", себеотдаденост, "харесваност и стойностност на продукта", административна "можещност" и освобождаване на бездария(...) Времената на безотчетните дотации и безконтролния харчилък безвъзвратно би трябвало да са приключили(...)
Дебатите, а оттам и желанието за управление в съсловието, занимаващо се по сърце и душа в различните сфери на различните изкуства в България, би трябвало да е още от началото при оповестяването на така придобилата лоша слава, самоспънала се отдавна вече т. нар. "Театрална реформа" за това, което винаги ще разделя гилдията най-малко на две.
А именно - РЕГЛАМЕНТАЦИЯ чрез ЗАКОН за дейността на сценичните изкуства в България, Либерален или социален подход; (пазарен или бюджетен); финансира се дейност или структура;(...) творчески подход...; колектив...; управленски решения...; прозрачност …; задължителна мандатност със задължителна реципрочност в обещанията и постигнатите или не резултати за разумен период от време…; дебатиране в творчески колектив …; коректив ...
А бълващите даровитости “разни” учебни (и там проблеми, с лопата да ги ринеш) заведения абсолютно не кореспондиращи с реалността ...; Колко пъти се споделяха публично проблемите по места , било то за некадърно ръководство, творчески състав, административен комфорт, репертоарна политика, реклама, , критика, журналистическо, литературно и меценатско присъствие на събития случващи се в театъра(...), материална база, реквизит, съмнителни взаимоотношения, обслужване на "мечкарство", толериране на бездарие, торпилиране на кадърност(...), финансови неразбории, гешефтлък, съмнения, опасения, откровения ... и въобще всичко онова, което пряко ни касае в попрището, на което сме се посветили.
Спирам, не искам това да звучи обвинително, ала в лично качество ме е срам, че за всичко това все се мълчи ... до другия път ... Проблемът обаче е в това, че не сме вечни.
Ще дочакаме или не Годо, не тук ще се реши.(...)
А една развиваща се и енергична община при желание и много работа в подобна посока би могла да намери своите ясни и категорични аргументи за случването или не на подобен процес ... Та нали мъдрите отдавна са рекли, че насила хубост не става.(...)Вярвам, че подобна система би била по-лесна, по-почтена и по-продуктивна от други , а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса, симпатии, антипатии или социални, формални или неформални „връзки”. Задълженията и социалния авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора.
С други думи, според мен театърът, конкретно във Враца (до ден днешен безименен? А защо не Йордан Радичков примерно?) би трябвало да насочи енергията си натам не и без задължителното, нееднозначно отношение от страна на държавата и местната власт, да се бори по свой, специфичен начин, породен от уникалността си и местните условия, за уважението на своите съграждани.(...)
В този смисъл НЕ се кандидатирам за обявената от вас държавна публична позиция, а използвам като легитимиран процес възможността да ви представя и едно различно мнение по сериозността на повдигнатите от вас теми за управленски решения. До колко сериозно ще погледнете над тези въпроси е ваше право, но отношението ми към театъра и гражданската ми позиция е осъзната.И да, напълно съм наясно, че това НЕ Е търсената от вас концепция. Такава съм в състояние да предоставя при едни други, съвсем различни условия и пред други компетентни и заинтересовани лица. На този етап очаквания за решителна и кардинална промяна за съжаление нямам. Дано бъда опроверган. За сега след „само” четири години. Още. На добър час
Изводът остава за вас, читатели и зрители, които винаги имате позиция, но след свършен факт.
