За целта първо поискахме мнението на майка на две деца, които са потребители на услугата. Зоя Велкова с удоволствие прие да ни разкаже за впечатленията си от Общностния център за деца и семейства и ни покани на рожден ден на дъщеричката си Зорница, като добави, че задължително трябва да видим и братчето й Ники. В уреченият ден сме в центъра, където ни посреща с бонбони четиригодишната рожденичка. Развълнуваната майка бърза да ни сподели радостта и благодарността си преди да дойдат приятелите на децата й от Лятното училище и празникът да започне.
„Аз съм майка на Зорничка и Николай Паунови. И двете ми деца са тук и ползват услугите на центъра повече от три години. Зорница проговори тук, имаше проблеми. За Николай е дълго за разказване. Детето ми е с тежка диагноза и в най-смелите си мечти си пожелавахме да проходи, но не вярвахме чудото да стане. Тук, обаче това чудо се случи. Ако го нямаше този център и Зорничка не бе обучавана от логопед, ако нямаше тези прекрасни, грижовни хора и особено рехабилитаторката на Николай, той и до днес нямаше да може да ходи. Свалям им шапка на всички, на целия екип. От тях получавам огромна подкрепа. Децата ми тук са щастливи. Ние сме бедно семейство, а тук всичко е безплатно, грижата екипа пък е безценна. А, резултатите от работата им са видни. Елате да ви покажа как Ники се качва по шведската стена.
Влизаме в залата за рехабилитация на деца с увреждания и Ники с гордост ни представя леля Жана, която го е научила да ходи. Детето полага неимоверни усилия да се покатери по стената и търси с поглед одобрението на физиотерапевтът Жанета Динкова. Тя е работила тук с повече от 20 деца с проблеми, но казва, че двигателното състояние на Ники е много тежко и диагнозата е сериозна, макар и след направена операция след раждането му. Динкова разказва, как Ники първо е проходил с проходилка, после се е научил да стои сам, да пази равновесие, да координира движенията с много упражнения…Дълъг е бил процесът докато стигне до ходенето с помощни средства-канадки. Малчуганът ни показва как се движи с тях. Доволен е от себе си, но иска да ни каже и стихотворение. От край до край и без грешка рецитира „Аз съм българче” и не пропуска да уточни, че го е написал дядо Вазов.
Оставяме детето и неговата леля Жана да довършат упражненията си и бързаме да надникнем в Лятното училище. В светла, пъстра и уютна класна стая ни посрещат петнайсетина хлапета забили нослета в разтворени по чиновете книжки и тетрадки. Тук намираме и ръководителят на проекта Емилия Николаева, главен експерт „Детско и ученическо здраве” в Община- Враца. "Децата са бъдещи първолаци. Всички са завършили подготвителна група във филиала на детска градина „Люляк”. Тук се научават как да се държат в клас, какво значи учебен час, какво ще учат, какво трябва да бъде отношението им към приятелството, научават какво е толерантност един към друг.
За децата се грижи педагогът Венета Николаева и медицинската сестра Цвета Василева. Учебният процес е от 8 до 12 ч .В 10 ч има голямо междучасие и подкрепителна закуска. Освен, че се учат, децата се забавляват, спортуват, излизат на разходка сред природата. Бяхме тези дни на река Лева и заедно пускахме хвърчила”- разказа Николаева и хвали децата, че подготовката им за приключване на обучението им върви чудесно и спектакълът, който подготвят ще бъде приказен. Тя е категорична, че услугите за ранно детско развитие са едни от най-важните за обществото ни. „До момента през центъра за общностно развитие са преминали над 2 000 потребители на услугата. Работим с майките и бащите, за повишаване на родителския им капацитет. Над 580 са децата, които посещават центъра, някои от тях са с увреждания.”- обяснява Николаева.
Празненството за рождения ден на Зорничка започва с любимата й песен за куклата Барби. Хлапетата скачат да танцуват. Канят и нас и дори ни подаряват цветна шапчица. Таткото на Ники и Зорница донася огромна торта. Веселбата започва. Тръгваме си с убеждението, че проектът работи успешно. Наясно сме с факта, че някои хора имат резерви по отношение на финансирането на такива инициативи. Приканваме ги да посетят центъра, да се запознаят с Ники с другите деца и екипа. Сигурни сме, че ще променят мнението си, защото средствата не са отишли напразно и резултатът се вижда.
