Коя Мара Бунева и в името на какво избира саможертвата? Тя е родена през 1900 г. (трета версия за рождената ѝ дата, другите две са 1901 и 1902 г.) в Тетово, където получава основното си образование. Завършва средното си образование в Скопие, учи в професионално училище за шиене в Солун, но успява да получи висше образование в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат си Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие със задачата да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в Югославия Вардарска Македония.

Защо и днес, 92 години след смъртта й, Мара Бунева и стореното от нея остават в героичната летопис на България?Тя е човекът, привел в изпълнение смъртната присъда над сръбския прокурор шовинист Велимир Прелич, който води процеса срещу български студенти, членове на Македонска­та младежка тайна рево­люционна организация (ММТРО) и излезли на протест за пра­вата си. Тези младежи са подложени на жестоки изтезания през 1927 г. от хората на Прелич – стягане на гла­вите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание. Затова революционната организация осъжда на смърт юриста на скопската област сърбина Велимир Прелич. Това е и голямата причина за смърт­ната присъда на Прелич.

Мара Бунева разстрелва Прелич на 13 януари 1928 г. на стария Камен мост над Вардар. Така 27-годишната българка изпълнява поръчка на ВМРО. След като го за­стрелва от упор в центъра на Скопие, Мара Бунева сама се прострелва в гърдите. Прави опит да се хвърли във водите на Вардар. Но албанският стражар, който е заедно с Прелич, предотвратява опита й.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите в Македония, френският вестник „Л’Йовр“ нарича Мара Бунева „Македонската Шарлот Корде“. Вестник „Ла Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ“. Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозун­гът на организацията е: „Свобода или смърт!“. Нейните привърженици не се преда­ват живи . Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство“.

Ето защо и днес българите от двете страни на границата отдават дължимата почит и преклонение пред подвига на една смела жена, отдала живота си в името на България.