• Регион / Враца • Култура • Общество • 3172 • 0

Заради Рогозенското съкровище във Враца дойдоха учени от Европа и Америка

Домакин на форума по повод 30 години от откриването на Рогозенското съкровище е Регионалнияш исторически музей в града. Научната конференция "Съкровище от Рогозен в Античния свят - 30 години по-късно”, организирана със съдействието на катедрата по археология към историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски” и Американския изследователски център в столицата започна вчера и продължава и през днешния ден. Участието си в нея бяха потвърдили 15 учени от Германия, Англия, Австрия и САЩ, съобщи директорът на музея Георги Ганецовски и само трима по уважителни причини не пристигнаха във Враца. Според директора на РИМ, програмата на конференцията е много амбициозна, но археологическото откритие на миналото столетие заслужава това внимание от страна на изследователите му. Форумът беше открит от кмета на Враца Калин Каменов и започна с доклади на известния културовед и траколог проф. Иван Маразов и на врачанския археолог доц. д-р Нарцис Торбов. С него се срещнахме след два от докладите и той припомни факти за скъпоценния сервиз. Археологът сподели също за две не толкова известни версии за неговия произход.

Марияна Гълъбова
от

"Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища, открити в Югоизточна Европа. То се състои от 165 съда, изработени от сребро с висока проба и има общо тегло 20 кг. Фиалите са 108, каните - 54, а чашите са 3. Изследователите са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е представлявало семеен сервиз. Чрез великолепието на съдовете владетелите демонстрирали своето богатство и власт.

Първата част от съкровището е открита случайно, разказа доц. д-р Торбов. През лятото на 1985 г. Иван Димитров и съпругата му Надка от село Рогозен намерили в бахчата си със зеле 65 сребърни съда, заровени на малка дълбочина. Измили ги и ги държали няколко месеца в кашони за галоши, а бай Иван дори си пил ракийката с една от чашите. Чак в края на годината те споделили с кмета за вехтите съдове.

Местният управник пък разказал за тях на археолога доц. Богдан Николов, с когото случайно пътувал за столицата. А на 6 януари 1986 г. Николов и колегите му Спас Машов и Пламен Иванов разкрили втората част от съкровището, която се състояла от сто съда, събрани накуп. Така те станали откриватели на едно от най-големите антични съкровища в Европа.

Сега великолепните антични съдове се съхраняват в специална зала, оборудвана с модерни витрини и надеждна охрана във врачанския музей. Съкровището е участвало във всички значими международни изложби на тракийското изкуство, включително и в Лувъра.

За MediaNews доц. д-р Торбов сподели и някои не толкова известни факти за съкровището от Рогозен. "Няма научно изследване, в което на Рогозенското съкровище да е публикувана обширна информация за състава на отделните съдове. Няма сериозно научно изследване, в което обзорно да бъде разгледана технологията на производство на тези съдове. Ние продължаваме да сме длъжници на това съкровище, но по този начин се открива една перспектива за младите изследователи, които ще разбулят някои от тайните, които то продължава да крие в себе си”.

Доц. д-р Торбов добави и твърде интересни предположения за това кой е бил собственикът на сервиза за пиене на вино: "Рогозенското съкровище е принадлежало на една династия, която е управлявала северозападните тракийски земи и е използвала сервиза в порядъка на около две столетия, предаван от баща на син. Има и друга теория, издигната от проф. Маргарита Тачева. Тя свързва скриването на съкровището с похода на Филип ­­­Втори. Той преминал през земята на Трибалите, на север от Стара планина, тръгва на запад, искайки да се върне към Македонските земи, като премине през един от Старопланинските проходи. Там обаче има кръвопролитно сражение, той е ранен и окуцява за цял живот. Според покойната проф. Тачева, вероятно доверен човек на Филип Втори е скрил това съкровище.”

Доц. д-р Торбов допълни, че съкровището определено е тракийско и според тази теория е събрано като плячка, като военен трофей по цялата територия, през която са преминали войните на Филип Втори Македонски.