Оригиналите, които за пръв път ще бъдат показани пред публика, представят някои от най-обичаните герои от книгата. Сред тях се нареждат прословутото Онова нещо, Юнашка фланелка, Краката му стърчат навън, смрадовранката с нейното френско списание от 1903 година, Дебелачко, кукувицата, Пешеходеца, който си подсвирква с уста, и още много други.

През годините илюстрациите към "Ние, врабчетата" претърпяват множество трансформации. От първото до последното издание на книгата има множество доловими разлики в любимите врабци. Йордан Радичков не спира да ги прерисува през годините, прави опити върху лика на своите герои. Рисува множество варианти на самите врабчета, на плашилото, котарака, ястреба, за да стигне до финалния и най-изчистен вариант на своите птици.

Посетителите на събитието ще имат възможност да научат повече за оригиналите и характерния стил на рисуване на Йордан Радичков от Антон Стайков.

Заедно с това на откриването на изложбата ще бъде представено и новото издание на "Ние,врабчетата". За пръв път от много години насам то се появява на бял свят с твърди корици и нов вид, дело на художника София Попйорданова.

"Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, сякаш всеки миг ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети отново."

"Ние, врабчетата" е втората детска книга на Йордан Радичков. За пръв път тя се появява през 1968 година, като още на следващата година произведението е отличено с наградата на Съюза на българските писатели.

Истинската награда и признание за "Ние,врабчетата" идват с множеството преводи на книгата на чешки, словашки, унгарски, полски, руски, финландски, италиански, немски, френски, корейски и много други езици, множеството издания в България и няколко поколения читатели, които отрастват с историите за смелите врабци. Заедно с това "Ние, врабчетата" е и най-дълго играната постановка в репертоара на Столичния куклен театър.

"Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, сякаш всеки миг ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети отново."

"Ние, врабчетата" е втората детска книга на Йордан Радичков. За пръв път тя се появява през 1968 година, като още на следващата година произведението е отличено с наградата на Съюза на българските писатели.

Истинската награда и признание за "Ние,врабчетата" идват с множеството преводи на книгата на чешки, словашки, унгарски, полски, руски, финландски, италиански, немски, френски, корейски и много други езици, множеството издания в България и няколко поколения читатели, които отрастват с историите за смелите врабци. Заедно с това "Ние, врабчетата" е и най-дълго играната постановка в репертоара на Столичния куклен театър.

Източник: dnevnik.bg