Стенописът се е появил в храма през 1926 г. Според църковните архиви волята на дарителите била на стена в храма да бъдат изографисани националните ни герои. Когато изографисването приключва и през 1926 г. храмът е осветен тържествено, на северната му страна, заедно с образите на светци, се появяват тези на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Хаджи Димитър и Тодор Александров.

Появата на Тодор Александров се свързва с българи, намерили убежище във Видин след прогонването им от Вардарска Македония. Те са дали пари за изографисването му.

Подобна стенопис няма в нито един друг български храм, твърди храмовото духовенство.

Катедралната църква "Св. Димитър" е втора по големина у нас след Храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Височината на централния купол е 33 м. Тя е паметник на културата от национално значение.