Манастирът е център на националноосвободителните борби на българите в Северозападна България. Там водачите на освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за обявяване на Видинското въстание. Едно от най-големите надигания на българите срещу поробителите е обявено на 1 юни 1850г. Хиляди бунтовници под водачеството на Иван Кулин, капитан Кръстю и Петко Маринов се отправят към Видин. В сблъсък с редовна турска войска и башибозук, зле въоръжените въстаници са разгромени. Раковският манастир е бил главен щаб и на въстанието от 1856г., известно като Димитракиева буна.

По призива вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов патриотите от Кула положиха венец и на паметника на загиналите във войните в с.Тополовец.