Виктория Иванова работи като библиотекар в Регионална библиотека “Христо Ботев”. Стихове е публикувала в местния периодичен печат и в различни литературните издания. Носител е на първа награда на Международния конкурс “Мелнишки вечери на поезията” (2004), отличавана и на други литературни конкурси. Автор е на стихосбирките “Измислени криле” (1997), “Нощем” (2001), “Само дъжд” (2003), “Налей ми кафявия здрач на очите си” (2006), “Пътеводна вселена” (2008; с превод на албански език), “По брега на безсънието” (2009), “Капки тъга” (2010), „Белег от друг живот” (2015), “Кодирана памет за обичане” (2022). Член е на Съюза на българските писатели.
Поетесата сподели, че стиховете, включени в 9-та ѝ книга, са писани по време на COVID пандемията, но в никакъв случай не са песимистични. "Написах тези стихове по време на пандемията от Covid-19, когато се затворихме, не се събирахме и не общувахме помежду си, както преди. Това отчуждение ме стресира, осъзнах колко ни липсва обичта и колко ни е необходима, особено когато бяхме изолирани като в затвор“. Тя допълни, че в стихосбирката е включила и други свои стихове, които определено имат самоироничен характер и звучат като житейски закачки.
Самото заглавие на стихосбирката - "Кодирана памет за обичане" е цитат от друга нейна творба, тъй като тя е убедена, че у всеки човек е кодирано чувството да обича. Обич срещу страха, срещу самотата, срещу смъртта. Обич за здраве, за сила и енергия, за живот. Виктория е категорична, че за любовта няма възраст. Закъсняла или последна, любов между жена и мъж, между родители и деца, Библейска любов. Затова поетичните ѝ послания са за хармоничните човешки взаимоотношения и любов.
В предговора към книгата редакторът Ивелина Цветкова пише: „Когато поезията говори с посланията си, кодът е един за всички нас – обичане. Обич е всичко! И само можем да сме щастливи, че имаме памет, защото можем да запомним обичта и да я предадем нататък. Тя е като докосване, от което ти става приятно и искаш да докоснеш някого другиго, за да не спира. Такава е и тази книга „Кодирана памет за обичане” – предава нататък уроци за обич – как се пиша, живее, очаква, твори... Да, творецът Виктория Иванова не парадира с личността си, нито натрапва ритмичността на поезията. Оставя на читателя сам да разкодира времето и да се понесе в танца на живота.”
По време на поетичната вечер Виктория Иванова прочете избрани стихове от своята последна книга - „Театър по време на карантина“, „Библейско“, „Сърцето“, „Заричай ме“, „Очакване“ и др. Поетесата представи и едно от най-новите си стихотворения - „Стара планина“, вдъхновено от величието и красотата на емблематичния за България стар Балкан, с което спечели аплодисментите на почитателите на изящната словесност.
Своите впечатления от докосването до поетичния свят на Виктория Иванова споделиха Светла Дамяновска - председател на Литературния клуб „Христо Ботев“ при НЧ „Просвета”, Павлина Русева - главен библиотекар в мездренската библиотека, психологът Емилия Гарванска и др.
