Отменената разпоредба гласи: „Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.”

Върховните съдии констатират, че в доклада при приемането на разпоредбата липсва конкретика и яснота, статистически данни и процентно съотношение на хората с увреждания по категории: с множество увреждания, тежки по своя характер, и други.

Вместо това, в доклада се сочи, че оценка на промените може да се направи след като са ясни практическите резултати от прилагането на наредбата през определен период от време, неясно какъв и колко дълъг. Не е спазено и задължителното условие на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА, императивно изискващ анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Тричленният състав на ВАС смята, че нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени, защото са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство - законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност.

Не са спазени и принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Липсата на надлежна обосновка по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА препятства съдебния контрол по същество за законосъобразността на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми.

Административно дело №10422 от 2018 г. беше образувано по жалби на физически лица. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.