- Има данни, че Апостолът е посетил село Лик, където е отседнал в една от тези "тайни къщи".

- Там подслон му е дал Нецо Гергов Бояджията от село Лик. На път за Враца, Левски минава през Караш, Струпец и Струпешки манастир, Курново, Стара село , Царевец и Долна Кремена.Той е съпровождан от неразделния си съратник Гроздьо от село Български извор. Кръстосвайки по преките пътеки на местните възвишения, двамата достигат Берковица, но се връщат назад през селата Вълчедръм, Мокреш, Громашин, Галатин, Девене, Баница, Типченица, Долна Кремена и Лик. Знаете, че според тогавашните турски закони обаче се е изисквало всеки новопристигнал в дадено населено място да се регистрира в местния конак. Затова Апостола е бил длъжен винаги да разполага с фалшиво тескере, да има убедителна история за това кой е, откъде е, какво му е заниманието и да е готов да напусне светкавично съответното място.

- Знаем също, че Левски е преобразявал и външността си, за да не бъде разпознат от турските власти.

- Така направил и в село Лик.Тъкмо по време на гроздобера през м. септември 1872 г., пременени на гиздави коне пред хана на Цоло Пеловски, досущ в самия център на Лик, предрешени като търговци на грозде и вино, се отзовали двамата странни пътници. Апостолът, "обут в цървули, полунови кълцуни до колената с бела каба с черни гайтани и жълти телени копчета, потури самоченки с колчаци на колената", придружаван от новоизбрания председател на Врачанския революционен комитет Мито Анков.

Нецо Гергов и съпругата му
Нецо Гергов и съпругата му

- Все пак имало някои хора посветени в истинската личност на Левски?

- За да избягат от всякакво съмнение, двамата гости се преместили на обратния дувар в къщата на Георги Ивков. Посветени в съзаклятието станали десетина от най-дейните и предани жители на селото. Получил доверието като домакин, Пеловски се заклел на момента пред камата като временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден Герго Манчовски.

Верен на своята интуиция да не осъмва, там където е замръкнал след вечеря, Апостолът и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов Бояджията, която била снабдена с тайник, водещ през оджака към комина и оттам към задната половина на двора. Съпругата на Нецо Бояджията - Дила, майка на трима сина - Васил, Христо и Александър, и една дъщеря Илийца, приела хладнокръвно неочакваното предизвикателство с двамата драгоценни гости. На заранта още по мъртвило Мито Анков побързал да замине обратно за Враца, а Апостолът останал още за ден в "тайната си квартира", та да обработи комитетската си архива.

възстановената "Тайна къща"
възстановената "Тайна къща"

- Кои са били новоприетите членове на организацията от селото?

- Левски надлежно подредил буква по буква и възванията към новоприетите членове, сред чиито имена различаваме Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. За да избави от неканени гости домакини те си и да отклони подозрителните погледи на съседите, на изпроводяк Апостолът бил изведен от селото с помощта на Дамян Пешков, чирак у Нецо Гергов. Той го превел през тайните пътеки за село Курново.

.- Пази ли историята данни за Нецо Гергов Бояджията след освобождението?

- Споменът за него се пази повече от век. След Освобождението той се радва на признанието, заради действените си заслуги, и е избран за окръжен съветник и касиер на постоянна комисия във Враца. Тази неизменна любов към делото на свободата, той успява да я предаде и на своите следовници. 146 години след гибелта на Апостола "тайната къща", която през онези "барутни" години се превърнала в попътна стряха и заслон за Апостола, днес гордо издига снага, възстановена със собствени средства от един от правнуците на дядо Нецо Гергов - инж. Александър Бояджиев. Заел се на сериозно, той дал нов живот на "тайната къща", възкресявайки делото на своя прадядо.

И до днес къщата, приютила Апостола на българската свобода, е грижливо поддържана от семейството на Данчо Поповски, правнук на Нецо Гергов, и от неговата съпруга Мария Дикова. Националният флаг и свежи цветя красят възпоменателната плоча, съживяваща знаменателните събития от септември 1872 г.